𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔱 𝔥 𝔦 𝔯 𝔱 𝔶 𝔣 𝔦 𝔳 𝔢

14.1 | 眾神 Богове

— Виж кого залових, ЛуЛу! — засмя се мъжът и улови Си Янг за косата, вдигайки я във въздуха.

Лошият му дъх плъзна по лицето й като езикът на отровна змия. Тя драскаше и риташе на посоки, праверйки всичко по силите си да му причини болка. Когато видя, че опитите й не постигат никакъв успех, тя спря да се бори и погледна към Хао.

— Правете каквото искате с мен, само оставете малката ми сестр...

Силен удар отметна главата й настрани. Си Янг се закашля и изплю кръв. Тялото й започна да трепери. Мазолеста длан с размерите на главата й я улови за шията и я приближи към окървавеното лице на онзи, чието око беше избола.

— Надявам се да си отворила очи, кучко, защото сега ще гледаш как ослепявам твоята сестра заради това! — пръста на свободната му ръка посочи спуканото око, което се беше превърнало в каша.

Младото момиче заплака.

— Хао... Хао... толкова съжалявам, Хао... — хлиповете й бяха изпълнени с ужас.

В онзи миг за Си Янг нямаше бъдеще и минало, а единствено настояще, изпълнено с умопомрачителна вина. Въпроси като ,,Ами ако...“ изпълваха ума й, прескачайки със скоростта на състезателни коне.

Те караха кръвта във вените й да кипи и виковете й да се извисят в нощта, но каква полза, когато всички в селото от години копнееха да се отърват от тях?

За селяните от Йо беше истинско щастие именно къщата на Рен да попадне под прицела на крадците. Лошият късмет който дъщеря им носеше със себе си още от раждането най-сетне щеше да бъде прогонен и те щяха да заживеят в наивно спокойствие, че поече нищо лошо няма да ги сполети.

— Не плачи, Звездичке.

— ТИ ДА МЪЛЧИШ! — развика се слепият гигант.

Той затегли тялото на Си Янг до черешовото дърво, свали колана си и я завърза към ствола, преди да бръкне в туниката си и да извади зелено стъклено шишеце.

— Виждаш ли това? — пръстите му напипаха брадипката й и грубо я стиснаха. — Змийска отрова. Едно шишенце е достатъчно да убие човек за едно денонощие, но няколко капки ще превърнат процеса в истинско мъчение. Не бих искал да бъда на мястото на човек с рана, върху която са били изсипани.