𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔢 𝔦 𝔤 𝔥 𝔱 𝔶 𝔱 𝔥 𝔯 𝔢 𝔢

32 |信息 Съобщение

МИСЛИТЕ, ИЗПЪЛВАЩИ УМА  на Фан Ли, бяха зловещи. Ако не бяха всички хора които я заобикаляха и пронизваха тайно с поглед, девойката щеше да изтича до кладенеца и да направи същото, което бе направил Йеомна след случката с панделката — да се скрие от лицето на света, където никой да не стане свидетел на моментната й слабост.

Защо беше реагирала така първично на брега? Йеомна чудесно можеше да се справи сам със ситуацията. Скоро стражите на императора щяха да се върнат за тях. В момента трябваше да стяга багажа си и да предупреди всички да направят същото, вместо да обикаля в кръг около счупен стол. Съвсем здрав преди минути, сега благодарение на гневът й към нестихващата ревност обзела мислите й, Фан Ли го беше довела до мизерното състояние от два крака и половин облегалка.

,,Защо хвърлих любимата си кама? Единственото, останало ми от татко. И за какво? Ако я бях убила сега смъртта й щеше да лежи на съвестта ми.“

Фан Ли въздъхна тежко и се стовари върху почвата, цапайки потните си панталони с кал. Въпросът защо бе тръгнала да търси самурая след като бе свършила със задачата още не й даваше мира. Каква беше тази плашеща нужда, която усещаше щом той я игнорираше? Защо така парливо чувстваше гръдта си, когато я заобикаляше и даваше работа на всички без нея? Може би баща й я беше отгледал твърде добре. Може би трябваше да си остане от онези пренесени особи с богати семейства, които винаги чакаха другите да им свършат работата.

Ако само беше останала да довърши прането, ако не се беше хвърлила в реката...

Стотици хиляди ,,ако“ се гонеха като змийски езици. Имаше ли смисъл да се самосъжалява, когато действията бяха извършени и настоящето ги бе изтикало в миналото? Сега Йеомна знаеше, че е способна на ревност. Щеше да си играе с нея, да я притиска със слабостта й и да я използва при всяка възможност. Така правеха мъжете. Това беше в кръвта им и така бе устроен света. Фан Ли сведе глава върху мокрите си длани. Дотук с плана й да страни от всички мъже.

Докато се разкайваше за глупостта си и чакаше самураят да се върне, познат момчешки глас последван от удар на кухи пръчки накараха ушите й да завибрират. Фан Ли отмести два от пръстите си и надникна към далечните храсти, зад които видя Ян Ян да седи. Детето държеше стар намачкан лист със зле нарисуван магически талисман. Девойката се огледа и когато се увери, че всички бяха заети със задълженията си, реши да провери на какво си играеше момчето. Малките й ходила безшумно скъсиха разстоянието, когато споменаването на мъжко име я накара да спре насред крачка.