𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔢 𝔦 𝔤 𝔥 𝔱 𝔶

30 | 神 Бог

- Богът на разрухата и отмъщението, син на богът Дракон и проклет трън в задника, принц Йеомна е тук? - богът Кирин завъртя чашата си с черешов сок чрез лениво движение. За огромно съжаление на всички богове, алкохол в Небесният дворец нямаше. - Какво те води обратно в това гнездо на оси, което ти така неотдавна напусна?

Йеомна стоеше на перваза на терасата, облегнал гръб върху белия мрамор. Широките му рамене превземаха големите пространства в човешкият свят където и да отидеше, но дори в света на боговете, където залите бяха десет пъти по-големи от всеки имперски двор по света, синът на отдавна покойният бог Дракон представляваше една висока сянка мрак. Всеки бог беше впечатляваща планина от два метра, при това този ръст беше смехотворен в Небесният дворец и се срещаше единствено у служителите в библиотеката. Тук, където боговете можеха да разтоварят от тежкият ден в своята истинска форма, ,,самураят", както бе избрал хората да го наричат, беше заплашителна фигура с ръст граничещ с този на първите богове.

- Върнах се, защото трябва да обсъдя нещо.

- И защо не го обсъдиш със скъпите ти човеци? - Киринът му отправи студен и преценяващ поглед, сетне изцъка недоволно с език. - Същият си като баща си. Срамувам се да те погледна, спомняйки си миналото. Само като се замисля какъв потенциал бива пропилян и искам да те забия с кол за стените на палата на Пангу.

Йеомна се усмихна.

- Прав си. С мен на входа палатът ще бъде истинско бижу.

Старият му приятел надигна чашата и пресуши напитката до дъно. Щом я пусна, магическата му енергия се завъртя около дръжката на каната, пълнейки с чашата още сок. Йеомна присви очи с килната встрани глава - богът Кирин винаги играеше своеволно с правомощията си над своите слуги, карайки ги да вършат всевъзможни неща, задоволяващи фантазиите му. За Йеомна тези моменти бяха миг от вечността които не носеха никаква наслада със себе си. Те бяха коварни насекоми, които жужаха в ума на човек лишен от всякаква цел в живота. Точно като богът Кирин.

Когато бяха още млади, двамата бяха неразделни. Киринът с удоволствие следваше Йеомна в Небесният дворец и се впускаше заедно с него в среднощни приключения дори към палата на Пангу. Взаимоотношенията им бяха най-близкото до човешко приятелство, каквото можеше да бъде видяно между двама богове. Когато Йеомна порасна обаче, проблемите които донесе смъртта на богът Дракон се изсипаха накуп върху него. Принцът беше едва навлязъл в света на политиката между световете, когато за пръв път почувства омразата и отвращението. Те бяха грехове, които прояждаха дори душите на извисените богове в небесата, и пряко влияеха на всяко действие, с което той се наемеше. Било то подредба на писма или приятелска битка за разгрявка, всяка негова стъпка биваше разглеждана като възможност за предателство, или по-лошо - покушение.