𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔱 𝔥 𝔦 𝔯 𝔱 𝔶 𝔱 𝔥 𝔯 𝔢 𝔢

13.2 | 享受 Наслада

Първият сняг за годината едва бе започнал да се сипе по улиците на града. Тънката пелена от бляскави снежинки караше черната фигура на жена с лисича маска да изглежда като демон, разхождащ се с катана на гръб в мразовитата вечер. В ръката си тя подхвърляше малка кесия, където държеше своя подарък за тазвечершния си приятел. Неговото убежище беше твърде голямо и познато на хората, че да се срещнат там, затова уговорката им бе до сами началото на гората, далеч от големите стени на императорския дворец. 

Стъпвайки преднамерено бавно, наемницата обходи с очи пределите на дървесната линия — клоните се спречкваха в тих двубой за надмощие, продължавайки войната по свой собствен начин. Тази местност щеше да остане завинаги пропита с кръвта на доблестните мъже, убити в битката между династийте Дан Зау и Цин Чао преди повече от двадесет парада на светлините. Дърветата които вирееха там вече не бяха просто дървесна кора и корона от клони с листа, а чудовище, притаило дъх в очакване на това някой доброволно да влезе в отворената му паст.

Зайхай спря и наклони глава, заслушана в тихата вечер. С изключение на снежната картина, всичко изглеждаше мъртво. Дори гарваните се бяха свили, твърде премръзнали за да припяват грачещата си мелодия.

— Подранила си.

Тя не помръдна за да приветства своя клиент, докато отговаряше сухо:

— Закъсняваш.

Мекият му смях изпрати тръпки по гръбнака й, припомняйки й сложната схема в която се беше заплела. Беше й достатъчно да рискува живота си, сътрудничейки си с Ама. Това тук беше също толкова опасно, но за сметка на това — ужасно отегчаващо.

— Дори за човек с толкова сила се надценяваш, Хаос.

Ръката й хвърли малката кесия в снега. Тя се извъртя и видя как нейният клиент я улавя, разтваряйки я с празно изражение.

— Пръст? Казах ти да донесеш главата й.

— А-Цинг е мъртва.

— И как този пръст го доказва? Би могла да отрежеш дори своя собствен, за да се измъкнеш от смъртта.