my son's best friend | bg translation

• 35 •

и докато двамата влизаха в стаята с камерите, по-скоро юнги докато разсейваше охраната с "флиртуване", чонгкук бързо превъртя видеото, само за да открие странен мъж с качулка, целия в черно, пускайки птицата преди да почука. 

мислите си, че това, което видя момчето го уплаши...но нещото, което го притесни бе, че човека с качулката поглежда към камерата. мятайки преди да си тръгне.

"мамка му, мамка му, мамка му-" каза чонгкук, докато връщаше всичко по старому, излизайки веднага, само за да види жената, взирайки се възхитено, докато юнги говореше за музиката си. "и тогава казах, 'харесва ли ти верижката' и всички почнаха да се смеят-"

той спря за момент, като видя момчето да дава знаци да си тръгват. той кимна, докато се сбогуваше с момичето. което сложи нещо в джоба му, намигайки му.

"да не би тя току-що -"

"да, няма" засмя се той докато отиваха към рецепцията (?). изпъшка, когато видяха, че мъжът е различен. "толкова свикнах да виждам другия мъж, мислиш ли, че ще ми позволи да си взема нова карта?"

"имам предвид, би трябвало." каза юнги. "плюс тов- чакай, аз го познавам"

юнги отиде до него, а мъжът го погледна с ококорени очи.

"юнги?"мъжът се усмихна, докато юнги махаше с ръка на обърканото момче да дойде по-близо. "моя приятел тук си забрави картата за стаята и сега не може да влезе."

непознатия се засмя, докато кимаше с глава.

"но нашия човек, който прави картите отиде да си вземе обяд, мога да попитам нашия приятел, който работи на близо.. добър е в отварянето на неща."

"наблизо ли е?" попита чонгкук, а мъжът кимна, "да, той е на посещение, затова е толкова популярен"

чонгкук кимна, чакайки в офиса с мъжът от рецепцията. 

"чувствам се все едно.. съм те виждал някъде преди?" прошепна мъжът, а чонгкук наклони главата си, гледайки го объркано. "как..."

"ох- джимин!" той плясна с ръце, което накара кук да подскочи. "извинявай...?"

"ти си приятел с него, нали?" момчето бавно кимна, а мъжът стана, "значи ти си този, който е бил заедно с техьонг"

очите на кук се уголемиха, чувайки тези думи. все още объркан, но и вече леко изплашен, той стана.

"не, не, не се притеснявай... аз съм приятел с техьонг дете, спокойно", той се засмя, а чонгкук седна обратно на мястото си бавно. искайки да смени темата, се огледа наоколо. "е... кога ще дойде мъжът с картите?"

мъжът от рецепцията се усмихна докато ставаше. чонгкук въздъхна докато чакаше, само за да замръзне на място като чу познат глас. "yeol (не знам как да го преведа), къде е стаята на момчето...?"

кук се огледа наоколо, опитвайки се да се скрие някъде, само за да се блъсне в някой. падайки на земята отново, кук върху мъжа. 

силен тътен и пръски от течност се чуха из цялата стая, имаха късмет, че чашите са направени от пластмаса, но това не променя факта, че дрехите им бяха мокри. 

очите на чонгкук се уголемиха, усещайки, че това му бе познато от някъде. поглеждайки надолу очите му станаха още по-големи... това беше той. очите на техьонг също се уголемиха, поглеждайки момчето върху себе си, меката коса, която бе влажна, лицето му блестеше от течността, капки вода се стичаха от тялото му по ризата, която носеше, карайки плата да залепне за малкото му тяло, и техьонг беше сигурен, че не преглътна тежко. 

двамата се гледаха един друг, дежавю. чаньол влезе в стаята, ококорен.

"и двамата сте мокри! боже мой, бързо към стаята ти" чаньол въздъхна, вдигайки ги и двамата. нито един от тях не проговори, а чонгкук спазваше дистанция. 

но когато и двамата влязоха в стаята, нямаше кой да ги спре. кой да ги разсее... бяха само те двамата. 

"ок-" преди чонгкук да каже нещо, бе притиснат към стената, оставайки изненадан. "г-господин ким-"

"млъквай, не ми казвай така" заяви техьонг като се наклони близо към момчето. очите на чонгкук се разшириха за момент, докато не ги затвори, опитвайки се да се дръпне колкото се може по-надалеч. "отвори ги"

очите на чонгкук бавно се отвориха, поглеждайки към него. бяха на сантиметри един от друг, преди техьонг да оближе устните си. 

"липсваше ми..." чонгкук погледна настрани, не искаше отново да пада в капана. когато изведнъж усети нещо меко върху устните си. очите му широки, разбра, че техьонг го целува. кук усети ръцете му, които бяха свити в юмруци се отпуснаха, мигайки бавно, "т-техьонг..."

вместо да се преоблекат, двамата просто продължиха да се натискат до вратата, докато юнги и чаньол се усмихнаха мазно, чакайки ги отвън.

---

"не ги оставяй да живеят щастливо!" непознатия изпръхтя, а мъжът с качулката въздъхна, "давам всичко от себе си, окей..."

"млъквай и довърши работата си, толкова е лесно!" извика непознатото лице, карайки мъжът да кимне, "разбира се..."

---

изненада..

ако още някой я следи разбира се, че май бая време мина, хаха..