my son's best friend | bg translation

• 37 •

докато техьонг караше обратно към у тях ядосан, че малкия не го слуша, кокалчетата му станаха бели, стискайки силно кормилото. 

влизайки в къщи, приятна миризма го посрещна. изненадан, той отиде в кухнята. усмивката му изчезна, когато видя ирене. 

"ох- бебе, тук си" каза тя усмихната, опитвайки се да го целуне, но той я бутна назад. "какво правиш тук?"

тя се намръщи, и скръсти ръцете си като дете. мъжът завъртя очи и направи същото, чакайки за отговор. 

"тук съм, защото съм твоя жена" тя каза, а той изпръхтя. клатейки главата си, техьонг я хвана за ръката, отвеждайки я до вратата. "ах, ким техьонг, това не е начина, по който да се държиш с бременната си жена."

той спря по средата, мъртва тишина. не можеше да диша, нито да мръдне. надявайки се тя да се шегува, той се обърна към нея. за негова тревога, тя се усмихваше широко и изкара снимка. 

"бременна почти от месец, не лъжи, правихме секс онзи път, когато него го нямаше" тя изплю последната част, карайки кръвта му да кипне. "бях пиян!"

"и все пак! се изхвърли в мен без кондом" каза тя, докато той ходеше напред-назад. мислейки, паникьосан, много паникьосан. 

как би си върнал момчето, ако тази курва, наречена негова жена е бременна?

възможно ли е изобщо? не, не... няма как

"няма как това да е моето дете, ирене" каза техьонг, връщайки й обратно снимката, очите му станаха от светли тъмни, бързо. беше изненадан, но не искаше да го показва. "това е твоето шибано бебе, защо не можеш да ми повярваш"

той се присмя. вярвайки, че най-вероятно е спала с някой друг. той седна на дивана, игнорирайки я. 

"ще кажа на джин." каза тя, като той веднагически я погледна остро. ирене измести поглед тихо, никога не харесваше този негов остър поглед. "той ни настройва и двамата, цялата вина е твоя!"

"аз ли съм този, който заплашваше гаджето й!" каза тя, и той стана. "ти ми каза да му кажа така!"

"това беше преди години, когато той беше все още студент!" извика ирене. техьонг разтърка лицето си, стресиран от всичко. "ще имаш ли честта да ми обясниш какво знаеш, или кълна се, ще направя така, че всички да разберат как спа с половината ученици, когато бяхме учители"

каза той, знаейки, че има добра работа, заради добрите думи на учителите. тя го погледна, затваряйки очите си, пое дълбок въздух. 

"добре... когато ти каза на хосок да скъса със сокджин, хосок му каза по-късно, че е бил заплашен от теб. сокджин знаеше, че трябва да е между нас, затова с години му помагаше едно момче джънг- джънг... ъх, джънгхьон! и той му помогна да разбере повече за теб и да те унищожи, но по-късно разбра, че имаш афера с по-малкия брат на джънгхьон. той се ядоса, не знаех докато той не ми каза като си... чатехме. хосок също беше част от това. също така, всичко, което правеха пред теб беше фалшиво. каране, плачене, срещнаха се още веднъж няколко месеца след твоята заплаха, са събрали достатъчно доказателства срещу вас двамата заедно, а той е доста доста по-малък... могат да те арестуват."

очите на техьонг се уголемиха. ще го вкарат в затвора, само защото ги е заплашил и им е развалил връзката...

"сега вече знаеш" каза гласът зад него, той се обърна. хосок беше там. "хосок, ма-"

изведнъж бе ударен в задната част на главата с ваза. техьонг падна на земята, а ирене взе счупената ваза. 

"къде по дяволите е сокджин?" тя се обърна. хосок я погледна, "на път е. отиде да вземе първо малкия."

тя се усмихна мазно и хвърли вазата на страна. надвесвайки се над тялото на техьонг, хвана лицето му. 

"трябваше да бъдеш мой..."

---