my son's best friend | bg translation

• 19 •

сокджин въздъхна, като грабна ключовете си, заедно с плачещото момче, той реши.

наистина да говори с по-големия.

но когато стигнаха в квартала, нещо не беше на място. сокджин спря колата пред къщата и прошепна, "ако мислиш да оставаш тук, вдигни ръцете си, окей?"

малкия кимна и разкопча колана си, и бавно отиде към къщата.

много негативни мисли минаха през главата му, когато усети чуждо присъствие. сякаш някой... го наблюдаваше. не само сокджин, но и още някой. когато стигна пред вратата, почука два пъти, но никой не отвори. натисна звънеца, все още без отговор.

когато реши да надникне през прозореца, съжали веднага, препъвайки се леко, той се обърна и тръгна обратно към колата, защото това бе гледка, която той не искаше да вижда, сокджин, гледайки го въпросително, но замръзвайки мигновенно, когато видя по-възрастния мъж. устни, подути, с ярко червено червило по тях, ризата му разпусната, а панталоните му дори не бяха вдигнати до край, нито закопчани.

"чонгкук, почакай!" по-големия извика, карайки сокджин да стисне кормилото, когато видя малкия с много повече сълзи, падайки от лицето му. той изглеждаше... разбит и предаден. дори, технически да не бяха заедно... просто не можеше да го търпи. "чонгкук, моля те, спри!"

"хьонг, моля те, тръгвай. нека тръгваме." чонгкук бързо прошепна, когато влезе в превозното средство, закопчавайки колана си, все едно от това зависеше живота му. "чонгкук!"

сокджин замръзна за момент, но се отърси от транса и бързо погледна къщата на юнги, преди да натисне газта, потегляйки. докато чонгкук плачеше на прозореца, гледайки как мъжът се опита да ги настигне, падайки на коленете си. чонгкук придърпа своите, близо до себе си, плачейки силно. сокджин спря колата си, спирайки колата за момент, поглеждайки малкия.

"ку-" сокджин спря, като се взираше в треперещото момче и моментално го прегърна силно. "няма нищо... изкарай си го... може и да псуваш ако искаш."

чонгкук спря за момент, преди да погледне сокджин, мигайки невинно, "наистина ли, хьонг?"

сокджин кимна и му се усмихна, като притисна чонгкук към себе си, и той започна. "шибан задник, иска мен, а в същото време е с друга жена!"

сокджин кимна, когато телефон започна да звъни, с мелодията на железния човек, чонгкук отдръпвайки се, вземайки телефона си, преди да отговори...