my son's best friend | bg translation

• 20 •

"защо си тук? от къде знаеш къде съм се преместил? намджун, как може, защо-" сокджин спря да говори, без да усети кога се бе просълзил, докато малкия не бе избързал сълзите. "-моля те, напусни г-н мин."

"г-н чонг е... помниш ли?" хосок прошепна, като се приближи, сокджин само поглеждайки го, докато намджун тайно дръпна малкия зад себе си. "добре, г-н мин, какво правиш тук?"

сокджин стисна зъби, когато по-големия въздъхна като го хвана и го завлече в собствената му къща, затваряйки вратата след тях. намджун само вдигна рамене и натика най-малкия в колата си.

"хьонг! ами сокджин хьонг?" намджун въздъхна, преди да запали колата, започвайки да кара. "не се тревожи."

"да не се тревожа? г-н чонг и сокджин са... сами!" чонгкук се паникьоса и намджун сложи ръката си на бедрото му, карайки го да се скове, когато думите напуснаха устата на по-големия.

"идеята беше моя."

-----

[при сокджин]

"виж, минаха години... и вероятно си ми ядосан, но-" хосок бе прекъснат от шамара на сокджин, сълзи готови да паднат. "господи, мразя да плача."

сокджин прошепна горчиво, докато хосок се взираше в него с широко отворени очи, сокджин навеждайки се леко, преди да прошепне, "върни се при семейството си. синът ти, жена ти. успех в живота, г-н мин."

"г-н чонг е!" извика хосок като стана, хващайки ръката на по-малкия, карайки го да седне, целувайки го. очите на малкия се разшириха, мразеше какъв ефект имаше по-големия върху него, но той... не можеше да мисли.

'спри... моля те.' в мислите на сокджин тези думи се повтаряха силно, плашейки се, че пак ще попадне в този капан. устните му се движеха срещу тези на по-малкия, докато той се отпускаше и започваше да пъшка в знак, че се предава и остави по-големия да поеме контрол.

по-големия си мислеше, че вече са добре, но по-малкия искаше това да не се беше случило.

"хо....сок" сокджин издиша бавно, една минута натискане, двамата потни, един до друг в леглого, държейки се в ръцете на другия.

----

[при техьонг]

техьонг стоеше кротко на земята, като разроши косата си раздразнено. разочарован и ядосан от това, което направи. но той просто... не можеше да се спре, причината беше, "имах нужда."

когато се върна обратно в къщата, той набръчка носа си, когато видя полуголата жена да му се усмихва мазно. защо изобщо се захвана с нея?

"техьон-"

"напусни." техьонг плясна с ръце, дръпвайки я нагоре, "к-какво-"

"ставай, махай се, напусни." техьонг заповяда, а тя се опита да се отдръпне, не искайки да напусне. "н-но защо?"

"да не би да не знаеш английски?" техьонг се скара, но тя се обърна, и разби устните си в тези на техьонг. гняв се разпростираше из тялото му и той не се сдържа, изблъсквайки я и забивайки ѝ шамар. тя се взираше с изненада, държейки бузата си. "техьонг!"

"вън!" извика той и я изблъска навън, падайки бавно на земята след като затвори вратата. "глупави чувства, глупави години, глупави, глупави."

той усети сълзите, като извади телефона си с треперещи ръце, опитвайки се да пише на двама конкретни човека.

to: irene baby♡
from: tae
къде сгреших?

промени "irene baby♡" на "irene"

to: babykookie
from: tae
бебе, виж, съжалявам
направих глупава грешка и знам, но знай, че те обичам, наистина...

техьонг усети как сърцето му спря, когато чу едно 'ding', той отвори известията си, но спря, когато стисна юмруци във вина, яд заформяйки се вътре в него.

from: kookiebaby♡
ъм.. това не е чонгкук, но го остави на мира.
не пиши повече на този номер.
чао.

"и кой по дяволите си ти?" техьонг прошепна, сигурен, че това не е края.

---