my son's best friend | bg translation

• 34 •

"хьонг..."

-

"хьонг..." чонгкук прошепна, юнги стоейки там, с широко отворени очи. "к-какво-"

преди да успее да довърши, бе прекъснат от по-големия, който му даде задушаваща прегръдка. чонгкук отвърна на прегръдката, липсваше му, много.

"липсваше ми..." той измърмори, като чонгкук погледна надолу, пристискайки го по-близо. "от къде се взе? има ли някой с теб? от къде знаеше, че ще бъда тук-"

"по-бавно..." юнги се изкикоти, чонгкук поканвайки го вътре. седнаха на дивана, момчето давайки му чаша с горещ шоколад, защото навън бе студено.

"живях в същата къща, но се изместих преди две години, когато ми писна."

ретроспекция

юнги се качи по стълбите, като затръшна вратата, чувайки как баща му крещи от долния етаж. чувайки стъпките му, той веднага притича до вратата, заключвайки я, като постави стол малко под-ключалката.

"отвори шибаната врата, нека се разберем!" хосок извика.

глупости.

задника му взе още бе разранен от миналата вечер, защото не бе бил с по-малкия.

това, което бе тъжното, бе, че баща му се опита да се промени.

беше по-мил, правеше юнги щастлив, да, дори и с правенето на секс, но той бе внимателен... почувства се... обичан.

но това се промени, когато разбра какво става. беше нещо, което не одобряваше.

вземайки нещата си, той погледна към снимката, на която бяха щастливи заедно. слагайки я в някой шкаф, той отиде до прозореца си. вземайки чантата си, скачайки, преди да избяга.

беше достатъчно голям, за да живее сам... благодарение на хосок, това беше неговият шанс.

край на ретроспекцията.

"джимин..." той прошепн, а юнги настръхна. "мисля, че имаме някаква връзка..разделяме се, събираме се..в момента сме заедно."

чонгкук му намигна, по-големия отговаряйки му с кикот. юнги отвори бутилка сода, тъкмо започвайки да пие, когато-

"добър ли е в леглото?" той се задави силно, изплювайки част от содата. чонгкук просто стоеше там, чакайки за отговор, "ее? добър ли е?"

"значи ти си-"

"никакъв начин да съм отдолу, особено след като има такъв задник" очите му се разшириха, на бързия отговор. момчето само се усмихна мазно. "значи ти доминираш"

той повдигна вежди, юнги се присмя, бутайки го леко. "нещата станаха странни, след като си тръгна..."

"като...?" юнги не каза нищо за момент, изпивайки цялата бутилка на един път. "видях майката и бащата на джимин... със сокджин хьонг."

"джин хьонг? какво ще прави тук, защо- господин ким, с жен- бившата си жена?" чонгкук се почувства странно, избутвайки това чувство настрана. юнги въздъхна и прошепна, "не знам, но знаеш ли кое е странно..."

"ти да бъдеш отдолу" чонгкук кимна, а юнги врътна очите си. "майката на джимин, изглеждаше притеснена, наистина много притеснена, както и господин ким."

чонгкук погледна надолу, като се зачуди, когато се чу почукване по вратата. той стана, за да я отвори. поглеждайки надолу, изкрещя, защото там имаше мъртва птица с бележка. юнги бързо взе бележката със салфетка, ритайки птицата. очите на чонгкук се разшириха, посочвайки птицата, казвайки на юнги да не я рита.

юнги го игнорира, влизайки вътре с момчета, затваряйки вратата, като прочетоха бележката.

ти разбиваш връзката ми, аз разбивам мечтите ти. не искаш компанията, за която работиш, да разберат, че си имал връзка с по-голяма мъж, докато не си бил пълнолетен, хм?
- от

след това "от" сякаш някой беше задраскал името, когато очите на юнги се разшириха.

чонгкук го погледна притеснено, като прочете бележката сигурно около четири пъти.

"провери камерите" той каза и момчето кимна, вземайки якето си, излизайки навън, когато изведнъж,

"мамка му!" чонгкук извика, като се обърна, но беше твърде късно, вратата се бе затворила. "какво?"

"забравих си ключа."

---

охоп, още един. 🤠

има по-малко от десет глави до края на историята, въх