my son's best friend | bg translation

• 18 •

"шибан педал, путката да си мисли, че може просто така да ми говори, сякаш нищо не се случило, шибано лай-" чонгкук закри устата на по-големия като се начумери и поклати глава. "хьонг, моля те, не псувай така..."

"съжалявам, просто..." сокджин въздъхна, а чонгкук просто кимна и погали гърба на мъжа. "може би щеше да ти каже?"

"сигурно е забравил." сокджин изпсува, когато натисна клаксона, опитвайки се да се прибере по-бързо. "ох...но ти говори ли с техьонг?"

чонгкук остана тих, като се сети, че не точно "говориха", по-скоро изяждаха лицата си. "ъм... да."

сокджин кимна, а чонгкук виждаше как неловкостта между тях нараства. "ой, това не е ли тя."

сокджин погледна и очите му се разшириха. там стоеше г-жа ким, буквално правейки публичен секс в една уличка, сокджин направи видео от 6 секунди и натисна изпрати. ако трябва да съм честна, мъжът изглеждаше доста познат.

"на кого го прати?" чонгкук попита нервно, а сокджин само се усмихна мазно и му показа телефона си.

г-н техьонг

"хьонг!" чонгкук извика, а сокджин само повдигна рамене и продължи да кара към къщата си. "какво, тя го заслужава. бедния чим, не заслужава това нещо."

"между другото..." като стигнаха до неговата алея, сокджин захапа долната си устна, преди да се обърне към по-малкия. "мисля, че юнги знае...."

"хъх? какво да знае?" чонгкук се обърка, когато сокджин въздъхна и прокара ръка по розовата си коса. "за теб и техьонг... и за мен, и баща му."

чонгкук усети как всичко замръзва, като погледна невярващо. това не може да се случва. как може той да знае всичо, но джимин не? какво ако каже на джимин... чонгкук погледна с притеснение в очите, сокджин погали гърба му, преди да продължи, "но той каза, че няма да каже..."

"как? защо?" чонгкук прошепна, а сокджин погледна настрани, сещайки се какво бе казал,

"защото преминавам през същото нещо... само, че моето е преебано... плюс, че видях г-н ким да се натиска с кук, за щастие затворих прозореца преди джимин да види."

чонгкук чакаше за отговор, но бе прекъснат от телефона му, който звънна. той погледна името, като дъха му спря, преди да отговори.

здравей

кук

защо няма да кажеш на джимин?

ами, искаш ли да го направя?

не... моля те.

тогава, няма.

но, защо... хората биха казали.

нека да кажем, че разбирам...

ка-

трябва да вървя, баща ми ме вика.
обади ми се после, окей?

окей.

- край на разговора -

чонгкук въздъхна и заключи телефона си, като излезе от колата. те въздъхнаха, преди едно динг да привлече вниманието им.

от: taedaddy
бебе, моля те, говори с мен

от: taedaddy
тъжен съм

от: taedaddy
много ми липсваш

от: taedaddy
някой ми изпрати видео, чакай

от: taedaddy
какво по дяволите

от: taedaddy
не мога да повярвам, тази кучка.

от: taedaddy
не ти бебе, но

от: taedaddy
тя ми изневери.

от: taedaddy
прибра се и каза, че напуска.

от: taedaddy
джимин продължи да плаче, сега ще спи в юнги...

от: taedaddy
татенцето се нуждае от теб...

"хьонг, а-аз, не знам какво да правя...." чонгкук изплака, а сокджин се намуси и погледна ключовете си, а после и по-малкия. "това е, което ще направиш..."

....

джимин въздъхна, хълцанията му вече изчезвайки, юнги спря да движи пръстите в косата на по-малкия, преди да изхъмка. "не мислех, че ще го направи...."

"джимини, не всичко е вечно..." юнги прошепна като погледна нагоре и заключи поглед с баща си. той усети тръпки да преминават през тялото му, като видя тъмнината в очите му. когато погледна към малкия, той видя, че бе заспал, той се усмихна и го зави с одеалото. "юнги."

дъха му секна като погледна, измествайки се леко, баща му бе прекалено близо. "д-да.... татенце?"

"татенцето иска малко облекчение от стреса." прошепна той с нисък тон, малкия клатейки главата си. "но джимин е тук и-"

"той спи ли?" юнги кимна бавно, когато хосок вдигна спящото момче и го сложи в стаята за гости, преди да затвори вратата. "сега ела-"

"но, татенце-" хосок хвана китката му, не много силно, но не и много нежно, като го видгна през рамо и го заведе в неговата "стая."

"знаеш, че татенцето мрази, когато казваш "но"." по-големия мъж изръмжа като обърна юнги така, че не му позволяваше да вижда. юнги знаеше на къде отиват нещата, затова той затвори очите си, само слушайки звуците наоколо. "ти направи това юнги, сега ти ще плащаш цената."

той стисна юмрук, когато чу звука от колан.

"само ти."

---

какво стана