my son's best friend | bg translation

• 9 •

"Хей, Чонгкуки!" Джимин поздрави момчето с гарвановата коса, усмихвайки му се така, че очите му ставаха на лунички. Ръцете му, свободно мятайки се, карайки човека зад него, който приличаше на кон, да изгука.

"Хей Джимин, Йонгдже хьонг." Липсата на по-пълен отговор накара оранжевокоското да се намуси, "Защо изглеждаш толкова блед, Куки? Да не се е случило нещо?"

Йонгдже забеляза насилената усмивка на лицето на донгсенга си, давайки веднага на по-малкия поглед. "Джимини! Мисля, че Юнги те търси,"

"Н-наистина? К-къде е той?"

Чонгкук почти се изкикоти на очарователната реакция на хьонга си, намирайки го за странно, че Джимим е по-голям от него.

Когато Джимин отиде да търси Юнги, Йонгдже стана сериозен и Чонгкук трябваше да мисли бързо за друго глупаво извинение.

"Какво става, дете?"

"Каквото сяда."

Йонгдже се изсмя в пустия коридор, и как няма, класовете свършиха преди около 20 минути. Той разроши гарвановата му коса, прокашляйки се.

"Пак ли Чонгхьон? Да не ти е направил нещо лошо?" Чонгкук размърда главата си, "Не.."

Лъжа

"Сигурен ли си? Изглеждаш по-блед от обикновенно."

"Не е направил нищо, добре съм, Йонгдже хьонг."

Лъжа

"Добре тогава.. ако той те кара да се чувстваш неудобно, винаги можеш да говориш с мен, знаеш."

"Ще го направя, хьонг."

Още една голяма дебела лъжа. Няма начин да притеснява хьонга си, това си е негов проблем.

"Исках само да ти кажа, че чувствата ми към теб не са се променили."

.

.

.

.

.

.

.

From: TaeTae ♡
Хей, свободен ли си?
Ако си, ще дойдеш ли в нас?

Чонгкук въздъхна и сложи телефона си обратно в джоба.

Получавайки смесени чувства на радост и разочарование вътре в него. Щастлив, че може най-накрая да види Техьонг, и разочарован от себе си, че бяга от проблема си.

Трябваше вече да си е у тях, но вместо това той е тук, вървейки към вратата на Техьонг.

На секундата, когато вратата се отвори, Техьонг вече го бе притиснал в силна прегръдка "Липсваше ми толкова много, бебе.."

"Хмм, и ти ми липсваше също.." По-големия се зарадва, когато видя почервенялото лице на Чонгкук, това бе гледка, която той би искал да вижда всеки ден, не само как малкия стене под него, разбира се.

На красивото му лице се появи тревога, когато видя, че момчето изглежде много по-бледо от предишното му идване, "Д-да не си болен, бебе? Защо изглеждаш толкова бял?"

За жалост на Чонгкук, Техьонг можеше да види през зачервените му бузи. Той заби главата си в ръката на мъжа, когато усети острия му поглед, тихо да оглежда всеки инч от лицето му. "Н-няма-- н-нищо.. просто лош ден.."

Ако получаваше по долар за всеки път, когато лъжеше, сега щеше да е богат.

"Момченце, можеш да кажеш всичко на татенцето си, слушам те." Той наистина искаше да знае какво тормози момчето, за да може да помогне. Междувременно Чонгкук продължаваше да става все по-червен и по-червен, заради малките имена, които използваше Техьонг.

"Казах ти, че съм д-добре, татенце.. сега, моля те, просто да влезем вътре, и да ме изчукаш?"

---

оп, здравейте.