• 11 •

815 125 10
                                    

"техьонг, скъпи, подрани" заяви ирене, без да отделя поглед от доматите, които режеше.

техьонг въздъхна изморено, след като събу черните обувки, които носеше през целия ден.

"разбит съм. да бъдеш изпълнителен директор на компания не е толкова лесно, колкото си мислиш, ирене."

и не е само това. той се тревожеше за чонгкук последните няколко дни, защото не му отговаряше нито на обажданията нито на съобщенията.

чувайки дрезгавия глас на съпруга си, ирене се усмихна широко, "ами, днес е твоя щастлив ден! джимини ще ходи по-късно в къщата на негов приятел и се чудех, може би... ти, може би, мога да те яздя"

той се изсмя, "не сега, скъпа. наистина, не съм в настроение за секс."

"какво се случва с теб, те? игнорираш исканията ми да правим секс, винаги отказваш плановете ни в последната минута!"

жената с дългата руса коса изхвърча от кухнята, проклинайки. оставяйки наполовин нарязан домат и зеленчуци, на плота.

"сега, съм хиляда процента сигурен, че съм гей за чонгкук.." техьонг измрънка, минавайки с ръка през косата си с неувереност.

защо не вдигаше телефона си?

+

отхвърлихте повикването от моят тете

"съжалявам намджун-хьонг. обещавам, че няма да се случи отново." той постави телефона си на тих режим, като отвори отново тетрадката си по английски.

намджун извъртя очите си, изглеждайки раздразнен. "сега, можем да продължим урока си, без никой да го прекъсва, нали?"

"да, можем. съжалявам, хьонг."

"господи, спри да се извиняваш дете. не е твоя вината."

"съжалявам хьо-"

"по шибаните дяволи- окей, започни да говориш"

мамка му, намджун е ядосан.

---

опааа, двоен ъпдейт, защо не?

my son's best friend | bg translationWhere stories live. Discover now