my son's best friend | bg translation

• 17 •

някога имали ли сте това чувство, където искате да направите нещо, но тогава осъзнавате, "мамка му... не мога, защото това е нелегално?" не? само аз?...

.

.

.

.

.

.

.

.

.

"хьонг, трябва ли?" чонгкук изскимтя леко, когато сокджин кимна и оправи косата си. "каза ми какво чувстваш към него по-рано, не ти пукаше шиб- преди-"

"хьонг, кълна се. няма нищо ако псуваш. аз също го правя." сокджин тцъкна, когато продължи, "шибано не ти пукаше... преди, защо започваш сега? ако е заради брат ти, по-добре ми кажи, окей. не харесвам неговите толкова велики наказания, които прилага върху теб."

чонгкук остана безмълвен като кимна и отиде към превозното средство на по-големия мъж. "казах на брат ти, че те видях, и че ще останеш в нас тази вечер, това добр-"

"наистина?" чонгкук се ухили, а сокджин се изкикоти и кимна. "затова кажи на този мъж. оправете нещата докато още го имаш, като цяло го въртиш на малкия си пръст."

сокджин отметна като завъртя пръста си наоколо. пътуването беше тихо, но докато се приближаваха, малкия ставаше все по-нервен и по-нервен с всяка минута. "но жена му!"

"ох, погрижих се затова. тези, които изневеряват не могат да спечелят." сокджин се усмихна мазно, а чонгкук погледна надолу, играейки си с пръстите на ръцете си, докато хапеше долната си устна. "чакай, но техьонг също изневерява... зарди мен."

"добре, буквално тези, които го правят." (?) сокджин сви рамене, а чонгкук се начумери и кимна. "почти стигнахме."

"хьонг, може ли да се върнем и-"

"тук сме!" сокджин се усмихна, а чонгкук усети как сърцето му спира, те бяха там. пред жилището на семейство ким. "хьонг... не мога."

"виж, аз ще бъда в съседната къща, при приятеля ти юнги. това трябва да е добре, мислиш ли, че ме помни." сокджин потупа с пръст по волана, докато изследваше къщата, която принадлежеше на семейство мин. "да, казах му. у тях си е, с джимин. но баща му е там."

"просто кажи на юнги да отвори вратата." с това и двамата излязоха от колата, като отидоха до къщите, сокджин почука на вратата, която се отвори, там стоящ умихнат юнги и весел джимин, който буквално се хвърли на сокджин за прегръдка, чонгкук се усмихна. "мамка му..."