my son's best friend | bg translation

пролог 2

Той изми ръцете си и смени дрехите си след това, което се случи по-рано, разбирайки, че Чонгкук не е някъде наоколо и затова накрая отиде в задния двор.

"Татко! Точно на време! Много те моля да занесеш това на момчето с ментовата коса, което е там?" Джимин развълнувано каза и даде на баща си лист хартия, мъжът, повдигайки вежда и търсейки някакви знаци за въпросното момче.

Мамка му.

Техьонг преглътна, когато видя момчето, което Джимин описва, да си говори с момчето, с гарвановата коса, което изпълваше мислите му цял ден.

"Джимин, трябва ли наистина да го правя? Не можеш ли да го направиш сам?" Не, Техьонг не искаше да се среща все още с момчето.

Не и след мръсните неща, които той направи заради него.

Осемнадесетгодишното момче мрънкаше, той направи кучешка муцунка, която накара Техьонг да се отчая, "Моля те, татенце!"

Само ако можеше Чонгкук да го нарече така..

Той погледна към дуото отново преди да въздиша. Техьонг кимна и взе парчето хартия, тъй като е добър баща, "Ох и моля те, кажи му да го прочете, когато е сам!"

"Ъм, здравейте деца."

Двете момчешки глави се обърнаха към него. Той се усмихна и натика хартията в дланта на Юнги, давайки на момчето потупване по рамото преди да прошепне в ухото му, "Прочети го, когато си сам, но предполагам, че ще го прочетеш сега."

Юнги само кимна преди да се запъти към вратата, очевидно отивайки в банята, оставяйки объркания Чонгкук с Техьонг сами.

Останалите бяха отишли в къщата за да ядат основното. Неговата съпруга, бе отдала много време за работа, за партито.

"Така..Господин Ким?" Тих глас, излизайки от устните на Чонгкук, накараха Техьонг да наклони главата си към него, повдигайки вежда, "Да?"

"Ъм- Благодаря за дрехите.. и съжалявам, че се блъснах в теб."

"Няма нужда да съжаляваш, факт е, че е моя вината, че подгизна."

"Няма проблем, трябваше да се разведря така или иначе." Той се пошегува и се изкиска, закривайки устата си с дланта си, което Техьонг намери за сладко.

"Между другото, защо смени дрехите си? Забелязах, че са различни от тези, които носеше по-рано."

Ти ме накара да се преоблека малка кучко, ще спреш ли да нахлуваш в мислите ми?

"Хахаха така ли? преоблякох се, предишните бяха малко неудобни." - каза Те.

Чонгкук се взираше любопитно в мъжът пред себе си, последната риза изглеждаше доста удобна.

"Тази повече ти отива.."

"Моля?"

"Изглеждаш по-добре с тази риза господин Ким." в този момент, Техьонг спря да диша, когато видя, че малкия му се усмихва, може би трябва да носи тази риза повече.

"И ти изглеждаш добре с това поло също, кара те да изглеждаш сладко." Туше, Техьонг закри устата си, когато разбра какво каза, очите на Чонгкук и червенина плъзна по лицето му.

"Б-благодаря ти... все пак е твоя, господин--"
"Техьонг.."

Чонгкук премигна, "Какво?"

"Можеш да ме наричаш Техьонг." Или татенце.

По-малкия скри лицето си в полото си, "Добре тогава, Техьонг.."

Техьонг буквално усети как душата му излита в небето, когато чу името си с такъв деликатен тон. Чонгкук е толкова крехък.

По дяволите, 38-годишен оженен мъж се бе влюбил в красотата на 16-годишно момче от пръв поглед.

Знаеше, че това е грешно, но нека видим до къде ще ги отведе съдбата, а?

---