my son's best friend | bg translation

• 31 • (part two)

това продължи всяка седмица по два пъти, в продължение на осем месеца, със скрити съобщения в домашното и бележки, докато един ден хосок не го заведе в хотел да отпразнуват времето си заедно.

сега ще си помислите, президента на класа, който знае за провалената връзка с жена му - защо го прави? защото всичко, което искаше бе щастие - но то винаги бе отнето.

"може ли да си отворя очите вече?" изкикоти се сокджин, като бяха в тяхната хотелска стая. хосок бе сложил ръцете си на очите му, за да не може да вижда. "хм... сега"

той бавно ги махна, сокджин отваряйки очите си, за да види красива хотелска стая с цветчета на леглото.

"ох- хоби..." прошепна той, като го погледна и се усмихна, хосок го вдигна, целувайки го по врата, поставяйки го на леглото, продължавайки заниманието си. сокджин вдиша и издиша щастливо, като преплете пръстите си в косата на хосок. "сигурен ли си, че искаш да го направиш..."

прошепна хосок, а сокджин хвана бузата му нежно, кимайки бавно. "вярвам ти..."

хосок се усмихна, като го целуна дълбоко, махайки тениските им, като целуна врата му, продължавайки надолу към гърдите му. сокджин погледна леко, като затвори очите си, леки пъшкания напускайки устата му.

и тази вечер, той даде най-скъпото си на хосок и не съжаляваше. по-големия наистина се погрижи за него, дори и да болеше- той беше до него, за да я намали.

джин положи главата си на гръдта на хосок, като голите им тела бяха под завивката. по-големия сложи ръката си на гърба на по-малкия, затваряйки очите си, искайки повече от това- щастието им да бъде вечно.

но за жалост, никоя любов не може да бъде вечна.

месеци по-късно, сокджин отиде при г-н чонг, само, за да го види замислен. бяха на покрива, като по-малкия изтича към него, прегръщайки го в гръб.

хосок се обърна към него, като поклати главата си. "не мога да правя това повече..."