my son's best friend | bg translation

• 30 •

намджун затвори очите си, но вместо болка, усети някой да пада върху него.

"по дяволите- застрелях някого" намджун отвори очите си бавно, само, за да види кръв на половината от лицето си и мъртъв непознат, лежейки на пода. поглеждайки нагоре, срещна очите си с тези на чонгхьон. "чонгхьон!"

той вдигна пръста си към устата, казвайки му да запази тишина, като пусна тялото по един тунел, който водеше направо към кофите с боклук /сещате се нали? кажете, че се, плийз, не знам по какъв друг начин да го обясня хд/ веднага изчиствайки кръвта, прибирайки пистолета в задния си джоб, веднага давайки дрехи на намджун. "ето, побързай, трябва да се махнем веднага"

"напуснем, сега, къде? и къде е чонгкук" той бързо се преоблече, когато чонгхьон погледна в двете страни, преди бързо да издърпа намджун в асансьора. "сложи това, бързо"

той му даде повече дрехи и едни слънчеви очила. когато беше готов, вече бяха на паркинга. намджун беше много объркан, докато не срещнта очите на чонгкук, който се бе облегнал на колата.

"хьонг!" момчетата се прегърнаха силно, а чонгхьон ги набута в колата. "по-добре да тръгваме сега, защото все повече от тях ще дойдат."

"мойте-"

"взех ги, джун, ако не напуснем в следващия час, ще разпространят скандала на чонгкук и г-н ким" очите на чонгкук се уголемиха, както и на намджун, а чонгхьон забърза скоростта. "за колко дълго време няма да ни има?"

"5-6 години" очите им се разшириха, преобличайки се на задната седалка. "ами какво ще стане с те-"

"вероятно ще го разбере... и кой реално е истинския лош човек.." той прошепна, а по-малкия погледна през прозореца. "кой е...."

преди чонгхьон да отговори, телефона на момчето зазвъня, виждайки, че сокджин се обажда.

очите на чонгхьон се разшириха, грабвайки телефона веднага, затваряйки мигновенно.

"хьонг-"

"не се доверявай на никого... дори и на сокджин..." прошепна той, а намджун и чонгкук си размениха объркани погледи. "нито на сокджин, нито техьонг, хосок, юнги или джимин"

тримата останаха в тишина, докато не стигнаха на летището. чонгкук се почувства неловко, все още усещаше болката в лявата си ръка. "между другото, ето"