my son's best friend | bg translation

• 36 •

техьонг постави момчето в скута си, натискайки се страстно на леглото. той целуна врата на малкия, държейки го близо. без дрехи, и двамата забравяйки за картата и преобличането. 

кук бавно се дръпна назад, гледайки се един друг. бързо се осъзна, ставайки бързо, намирайки нови дрехи, които хвърли към по-големия. 

"кога се върна обратно..." прошепна техьонг, закопчавайки ризата си. "ще останеш ли тук сега...?"

чонгкук въздъхна тежко, пръстите му минавайки през вече русата му коса. 

"тук съм само по бизнес, пристигнах вчера..." той прошепна, докато по-големия ставаше от леглото, хващайки го за ръката, само за да може кук да я дръпне. "просто... това, че съм тук, не означава, че ще се съберем отново..."

теехьонг го хвана, бутайки го към стената. гледайки го настоятелно, малкия се опита да погледне встрани. 

"толкова много ми липсваше, навсякъде те търсих... в-все още съм тук, няма да ходя никъде" каза той, а момчето мълчеше. леко, той повдигна треперещата си ръка, слагайки я на бузата на по-големия. "но аз те видях с бившата ти жена."

избутвайки го от себе си, казвайки му това, което юнги му бе казал. очите на техьонг широко отворени, като пристъпи по-близо. странно, но лицето му от тъжно, стана сериозно. 

"кога"

"ам-"

"защо"

"аз-"

преди да може да отговори каквото и да е било, техьонг бе дошъл твърде близо. притискайки го за пореден път към стената. 

"има някои неща, които трябва да знаеш..." промърмори, очите му, ставайки по-тъмни. "кажи ми тогава..."

техьонг се дръпна, захапвайки долната си устна. несигурен дали да му каже... или не.

"г-н. ким, кажи ми."

той остана тих. сега бе ред на чонгкук да захапе долната си устна, "техьонг... кажи ми"

той го погледа, кимайки, сядайки неловко. 

"чонгкук, хората не са тези, за които се представят, не са добри, и ти го знаеш..." той прошепна, а малкия кимна бавно. уплашен до къде ще доведе разговора, но и любопитен. "какво имаш предвид?"

"имам предвид, че-" преди да каже име, или да си довърши изречението, чаньол почука. "моля ви побързайте, имам среща, на която трябва да отида."

и двамата извикаха "добре" и веднага се преоблякоха преди да напуснат стаята. "хьонг, къде е юнги хьонг?"

"трябваше да тръгне, джимин се обади." каза чан, а кук кимна, водейки техьонг до неговата стаята, да му помогне да я отвори. оправяйки проблема, чонгкук вдиша дълбоко. "продължи"

техьонг го погледна, преди официално да му каже новините. 

"бил си използван чонгкук. манипулиран, изигран и т.н..." прошепна той. "аз... направих нещо, за което вече съжалявам.."

"какво е то..."

"ами-" преди техьонг да успее да довърши, телефона на момчето звънна и той отиде да вдигне, "добре дошъл, куки"

"джин хьонг?" чонгкук се усмихна, сядайки да говори със стария си приятел, "добре дошъл"

той се засмя, забравяйки за по-големия зад него. "техьонг там ли е?"

шок. 

"да, тук е... защо?" техьонг се ококори по време на тишината. "ами, това е добре. щастлив ли си отново?"

"ами, предполагам...?" чонгкук измърмори, а джин се засмя. "това е добре... ако някога се държи странно... ми звънни, веднага."

чонгкук направи странна физиономия и преди да може да отговори, по-големия затвори телефона. 

"те-"

"не говори повече с него, разбра ли" той стисна зъби и ръцете му в юмрук. 

мамка му, бесен е.

"и защо да го правя" кук се ядоса. "защото аз ти казвам!"

не го каза...

"излез" прошепна чонгкук, карайки техьонг да се изненада. "к-какво"

"махай се! не разбираш ли, махай... се" чонгкук изплю, бутайки по-големия извън стаята. "позволи ми да ти обяс-"

кук затвори вратата преди те да каже каквото и да е. след няколко минути мърморейки псувни, се усети. 

"по дяволите, ключа за стаята ми!"

---