my son's best friend | bg translation

• 31 • (part one)

ретроспекция на джин и хосок 

сокджин продължаваше да се чуди защо чонгкук не бе вдигнал, но замръзна на място, като получи съобщение със снимка на него и хосок, целувайки се на върха на училището, когато все още бяха заедно.

от: непознат номер
помниш ли този момент, когато ти и учителя ти се целунахте
{прикачен файл}

сокджин се разтрепери, изпускайки телефона си, сещайки се за първия сблъсък с хосок.

---

всеки един студен от класа му се разбираше добре с останалите. понякога спореха помежду си, но знаеха кога да спрат.

съучениците му го обожаваха, като техен президент на класа и го харесваха, защото не се правеше на тези сериозни хора, които винаги говореха и се държаха все едно са истински президенти. понякога се опитваше да казва шеги и дори да не бяха най-добрите, и да не бяха наистина смешни- те се смееха, само, за да го направят щастлив.

когато хосок, класния им ръководител влезе в стаята, очите на сокджин се уголемиха като прочисти гърлото си, карайки всички я стаята да станат. "здравейте" каза той.

"добро утро, г-н чонг" всички го поздравиха, когато сокджин каза, "поклонете се" и те го направиха. хосок бе впечатлен, като се усмихна на сокджин, който му върна усмивката.

когато часа започна, двамата винаги си разменяха погледи или усмивки всеки ден, докато един ден-

"омо, това тя ли е?"
"искам да видя"
"дори не е толкова хубава-"
"това жената на г-н чонг ли е?"

това привлече вниманието на сокджин, като стана, отиде до прозореца, за да види г-н чонг с жена, като тя се наведе към него, целувайки го.

той ахна леко като пристъпи назад, бавно слагайки ръката си на гърдите си, като направи объркано изражение.

"защо ме боли..." той прошепна като се върна обратно на мястото си, сядайки, продължавайки да слуша клюките.

"ох- видя ли, че той дори не отвърна на целувката"

"той просто си тръгна"

"ами ако вече не я харесва?"

джин затвори очите си, като сложи главата си на масата, въздишайки.

"толкова ли си уморен..." някой прошепна в ухото му, като въздъхна още един път, поглеждайки нагоре, само за да види г-н чонг, като очите му се разшириха, ставайки- те го поздравиха, но по-големия гледаше само президента на класа. "г-н ким, бих желал да си кажем нещо след училище."

очите на всички се разшириха, както и тези на сокджин. "а-аз ли?"

"да... ким сокджин"

когато училището свърши, джин бе първия, който пристигна, като се чудеше защо го повикаха. той винаги се е държал добре с него, харесваше го... като учител разбира се? и винаги го уважаваше.

"мога да видя, че отново си замаян и объркан" той се върна в реалността, като видя г-н. чонг как се кикоти, като затвори вратата. "чул си нещо..."

"извинете...?"

"сигурен съм, че си чул за мен."

"как-"

"че съм женен" джин остана безмълвен, а хосок въздъхна, "но нашия брак... е към своя край..."

"не, че искам да бъда груб г-н чонг... но  защо ми казвате това?" джин прошепна, а хосок се изкикоти, подпирайки се на чина срещу джин. "защото... ти си различен"

"аз-"

"всъщност, ние се разведохме преди месеци... но тя продължава да се връща, казвайки, че имаме четири-годишен син, и че аз съм бил бащата?" сокджин стоеше тих, не знаейки какво да направи или да мисли. "може ли да те попитам нещо?"

"да, г-н чонг?" когато сокджин погледна нагоре, очите им заблестяха, като се почувстваха различно. "мислиш ли, че... годините имат значение във връзката?"

"мисля, че зависи колко е голяма разликата, и ако човека наистина те прави щастлив." сокджин каза, а г-н чонг кимна. "правя ли те щастлив?"

този въпрос накара сокджин да погледне към него, с объркване. чувстваше, че всеки път щом погледнеше към очите му, сякаш попадаше в дълбока черна дупка, от която няма измъкване. дори не забеляза лицето на учителя да се приближава, докато не усети как устните им се докосват.

очите му се разшириха, като мигновено избута по-големия.

"г-н чонг!" хосок се изправи, като и неговите очи се бяха разширили. "а-аз съжалявам, не знам какво ме накара да го направя"

стояха в мълчание, когато хосок се обърна. сокджин докосна устните си леко, като че ли това бе първата му целувка. той се усмихна леко като се изправи.

"а-аз по-добре да вървя-" но г-н чонг го спря, като хвана ръката му, обръщайки го към себе си, докато сокджин не бе залепен на стената.

"аз..." прошепна хосок, "не съжалявам"

завърши той, като целуна момчето, чакайки да се отдръпне, но вместо това бе изненадан, че по-малкия отвърна на целувката. тяхната целувка, скоро се превърна в натискане, като сокджин бавно уви ръцете си около врата на хосок- карайки по-големия да го вдигне и да го сложи на чина като хосок се намести между краката му, целувайки го по-дълбоко. и двамата се отдръпнаха бавно, заключиха погледите си, сокджин изчервявайки се в тъмночервено, карайки хосок да се изкикоти, като го прегърна.

---

айде айде, от мен да мине. да не ви държа без ъпдейт, да има кво да четете :з утре другата част ;з