my son's best friend | bg translation

• 24 •

[ при техьонг ]

"ще ти звънна по-късно?" прошепна техьонг, когато чонгкук просто погледна надолу, играейки си с пръстите, преди да въздъхне и да промърмори, "мисля, че той знае..."

"чонг-"по-големия не успя да довърши изречението си, защото по-малкия изхвърча от колата в къщата на юнги, като техьонг въздъхна, преди да изскочи от собствената си кола, влизайки у тях, събувайки обувките си, разхлабвайки вратовръзката си.

"татко." техьонг замръзна на едно място, като чу треперещия глас на джимин. той отиде в хола, като забеляза зачервените и подути очи, сълзи, все още по бузите му.

"джими-" преди техьонг да докосне бузата на момчето, джимин удари ръката му, преди да стане- ръцете му в юмруци, още сълзи готови да паднат.

"как можа!" извика джимин, гласът му, пречупвайки се накрая, сълзи вече, падайки.

не мислиш, че той зна-

"ти и чонгкуки! какво по дяволите е всичко това!?" джимин извика, когато лицето му застина. той усещаше как въздуха изчезваше, защото неговия спря. "не знам за какво говориш..."

по-малкия изпищя заради чувството на безсилие, като се опита да удари гърдите на мъжа, но се провали, защото бяха слаби, а техьонг хвана китките на момчето.

"и двамата ме лъгахте...обичах ви толкова много!" изплака джимин, като главата му се облегна на гърдите на техьонг. "ти си мой баща. той е мой приятел. моя най-добър приятел. това не беше правилно! мислих си, че е само мама!"

техьонг държеше сина си здраво, като погледна през прозореца, само, за да види чонгкук да гледа право в тях със сълзи в очите.

"а-аз не се сдържах..." прошепна техьонг, като усети как джимин стисва юмрук, преди да се отдръпне, като извади нещо от задния си джоб, хвърляйки го към него.

бяха снимки... на него и чонгкук... целувайки се.

"защо" гласът на джимин бе слаб, като започна да трепери. "защо всички ме лъжат и крият неща от мен..."

техьонг можеше да усети как собственото му сърце се разби, като гледаше как сина му се пречупваше. но нищо не можеше да поправи това... в момента.

"видях ви двамата... по-рано в колата..." изхълца джимин , като потърка очите си, надигайки се гняв в него. "и шибано го мразя!"

очите на техьонг се разшириха, защото не бе чувал джимин да кълне така.

"джимини.."

"спри... не ми харесва да чувам името си, казано от теб, когато устните ти са били по цялото тяло на приятеля ми" каза строго джимин преди да обуе обувките си.

"джимин, къде отиваш?" техьонг прошепна, когато джимин се изсмя. "сякаш ти пука... нито на теб, нито на мама."

техьонг погледна още веднъж снимките, като осъзна, че бяха от по-рано, направени точно срещу колата... но кой е бил там? кой беше-

камиона за сладолед.

преди техьонг да спре джимин от това да излезе, той бе изхвърчал, а по-големия погледна през прозореца, момчето се спря като започна да думка на вратата на юнги. вратата се отвори, а очите на техьонг се разшириха.

"джим-" чу се звук от груб шамар, карайки всичко та потъне в мъртва тишина, като другото момче държеше бузата си, треперейки. "как може, чон чонгкук."

джимин се скара, преди да натика момчето вътре, затръшвайки вратата зад тях, техьонг не правейки нищо, освен да седи зад прозореца, като чу плач от другата врата, карайки дъхът му да спре.

кой си ти...

---

оле тва беше отвратителен превод, омг съжалявам (':