my son's best friend | bg translation

• 33 •

когато чонгкук слезе от самолета, дръпна чантата близо към себе си, като се огледа наоколо. да, той живееше тук преди и би трябвало да знае къде се намира, но реално, не знаеше. винаги бе с някого, но това, че сега е сам- беше много объркан.

"къде е входа" простена той, като не намери мястото, от където да си вземе куфара си. оглеждайки се наоколо, той не видя човека, който вървеше в неговата посока, като се сблъскаха. "а-"

като погледна, човека продължи да върви. замисли се, дали да тръгне да тича към него, но не, първо, той беше прекалено мързелив, второ, вече човека е прекалено далеч и трето, трябваше да потърси куфара си.

той изцъка, продължавайки да гледа наоколо, докато не видя някой да държи

Jeon Jungcook

чонгкук се огледа наоколо чудейки се, кой е това. тогава крушката светна в главата.

какво по дяволите е jungcook?

когато се приближи, въздъхна.

"имаш предвид jeon jungKOOk, нали?" той натърти на 'kook', което започваше с 'к'. мъжът погледна към знака, който държеше и захапа вътрешната част на бузата си. "моите извинения, jungKOOK. шефът на музея ме помоли да ви взема. да тръгваме?"

"чантите ми, непознати." момчето въздъхна, което вече бе достатъчно стресирано, защото не бе намерил мястото за куфарите, плюс сблъсъка с непознатия от по-рано. "сър, бяха на около пет крачки от вас."

лицето на чонгкук побеля.

"а-аз знаех, че...-"

"спокойно сър, в мен са." човека, му ги показа.

"благодаря..."

тъкмо, когато щяха да минат през вратите на летището, аларма се включи. това накара няколко човека от охрана да се появят и да го хванат. очите на човека с него се разшириха.

"защо- хей!" той извика, като усети, че го претърсват, докато не намериха нещо в джоба на якето му. "сър, как може да се опитвате да крадете този медальон , знаете ли какви неприятности може да си доведе?"

офицера изплю, като показа медальон във формата на сърце. очите на чонгкук се разшириха, "мога да ви уверя, че никога не съм виждал това-"

"тогава, какво прави в джоба ти, дете?" единия каза, опитвайки се да създаде спор, но затвори устата си, не искайки да създава повече проблеми. "аз... не знам..."

изведнъж друго ченге дойде с човека, с който чонгкук се сблъска по-рано. "ти!"

"пуснете момчето." той посочи чонгкук, "това е човека, който го е откраднал, и го е поставил в джоба му."

"защо..." чонгкук пристъпи напред към непознатия, който само се изхили. "подарък за добре дошъл от някого..."

преди малкия да попита за какво става въпрос, непознатия бе издърпан, а чонгкук отиде при шофьора си.

"благодаря на онзи горе, мислех, че ще те пратят в затвора-"

"окей, може ли да ме закарал в хотела..." чонгкук прошепна, а шофьора просто кимна, отваряйки вратата за него, малкия влизайки вътре в колата. пътуването беше тихо, чонгкук, гледайки през прозореца.

неща от миналото се въртяха в главата му.

просто чудесно...

когато влезе в стаята си, преди да каже на шофьора да си тръгне, той вече го бе направил.

чонгкук въздъхна, като се пльосна на леглото, въздишайки, бе готов да затвори очите си преди-

чук чук чук

стисна ръцете си в юмруци, като извика във възглавницата си. ставайки, той завлачи краката си бавно, само, за да погледне през шпионката, когато очите му се разшириха.

"хьонг..." той прошепна, като го погледна. по-големия само му се усмихна топло.

---

лмао, снощи сънувах, че качвам нова глава. и викам, айде, време е. 🤪
объркана е, изгубила съм тренинг, така, чее, извинете ме.
+ написала съм чонгкук на латиница по-горе, защото просто няма как да се преведе по-друг начин.