my son's best friend | bg translation

• 21 •

сокджин остана замръзнал, докато се взираше в тавана, лежейки с по-големия до себе си, който бързо заспа след по-ранното им натискане.

какво по дяволите правя?

помисли си той, като седна бавно- опитвайки се да не издава звук, като стана преди да се облече и да излезе.

защо му позволих да поеме контрол?

синът му ми е приятел и-

сокджин спря да върви, като се обърна назад, 'защо напуснах собствената си къща?'

след като влезе в стаята тихо, той отиде в кухнята, изскимтявайки (?), когато видя по-големия да готви.

"о, супер, върнал си се." мъжът се усмихна, като целуна бузата на по-малкия. "направих ти закуска."

"защо?" прошепна сокджин, след което по-големия го погледна подигравателно. "защото вероятно не си ял?"

хосок се усмихна и започна да яде, но от друга страна сокджин стоеше- неподвижен.

"г-н ми-"

"хосок."

"...хосок- дори не звучи правилно!" извика сокджин, като удари масата и стана, двамата млъквайки. "помислих си, че това е каквото искаше?... нас?-"

"ти си женен! и имаш дете!" отметна сокджин и мъжът стисна приборите си. "тя ми изневери! нямам нужда от тази кучка!"

"значи, така си ме третирал и мен? когато ти стане скучно и напускаш, отиваш при следващата и правиш секс с тях?" извика сокджин, след което мъжът стана, карайки сокджин да се отдръпне леко, докато по-големия го погледна, но затвори очите си преди да вдиша дълбоко. "не... ти си различен..."

"как-" преди сокджин да може да довърши, мъжът го грабна (?), целувайки го грубо. съзнанието му се обади и той отблъсна мъжа от себе си грубо, по-големия, падайки на земята "спри!"

имаше дълга пауза, преди големия да стане и да издърпа малкия до дивана, карайки го да седне.

"какво" извика сокджин, когато по-големи се заигра с пръстите си, преди да проговори. "някога чудил ли си се, защо скъсах с теб преди години....?"

очите на сокджин се уголемиха, като погледна надолу,

защо сега хосок...

"....не."

"сок-" хосок бе прекъснат от звънящия телефон на сокджин, внезапно вдигайки- мислено благодарявайки му.

ало?

сокджин...

да?

спри да го защитаваш.

какво?

освен, ако не искаш тайните ти да бъдат разбрани от малкия ти приятел, че си любовник на баща му.

моля те-

не казвай името ми с твоята мръсна уста.

не го прави

на кого говориш

виждам, че е с теб.
повече доказателства
пази се, сокджин.
нито ти, нито заешкия (?) ти приятел са в безопасност.
сега започвам с него.

не се занимавай него!-

забавлявай се, сокджини.

сокджин започваше да се паникьосва, като стана, и започна да върви напред назад преди по-големия да стане, и да постави ръцете си на раменете на малкия.
(kilometrowite shoulders meowpika -axis- AriDgrayJackson ne se sdyrjah)

"сокджин какво се случи?" гласът му бе нежен, като малкия бе замръзнал преди да измърмори нещо. "какво?"

"той знае. те знаят. той идва да унищожи щастието на чонгкук... само аз съм виновен..."

---

охо, как сме?