my son's best friend | bg translation

• 29 •

всичко наоколо беше черно и единственото нещо, което момчето можеше да чуе, бяха колите, които минаваха. най-накрая отвори очите си леко и все още, всичко наоколо изглеждаше... замъглено.

"чонгкук... хей, събуди се" каза глас, когато момчето бавно седна, само за да засече очите на брат си "ч-чонгхьон!"

той сложи пръст на устните си, имайки предвид да се запази тишина, влизайки в болницата. завеждайки момчето вътре, чонгкук не можеше да намери достатъчно сили да извика, когато припадна.

"ще ти кажа после" прошепна той, когато спря. не му беше позволено да влиза в операционната. момчето беше заспало, докато операцията течеше - цели 4 часа, преди да кажат, че всичко е изненадващо добре, само счупени ребра. когато чонгхьон бавно влезе в стаята на момчето, той седна до него. "каза, че ще ми кажеш... ще ми кажеш какво?"

по-големия нищо не каза за момент, когато погледна момчето.

"трябва да напуснем. веднага, щом като те изпишат от болницата, всичко е готово, паспортит-"

"чакай, спри. да напуснем? защо, защо трябва да тръгваме?" чонгкук имаше милиони въпроси, а чонгхьон се приближи към него. той се взираше в момчето, преди да прошепне, "ако не го направим, ирене ще пусне клипове и съобщеният, които двамата сте си разменяли по интернет, както и на полицията. ще го вкара в затвора за известно време."

"тази кучка." чонгкук изспсува тихо, а по-големия кимна. "аз... пука ми за теб, наистина много... просто, този, в когото си влюбен... техьонг? мъжът, който е с 14-16 години по-голям от теб?"

"не е толкова зле..." чонгкук измрънка, а чонгхьон се присмя, "може да влезе в затвора за дълго, дълго, дълго време за педофилия."

чонгкук погледна надолу, като се замисли затова.

той не греши.

чонгкук се намръщи, когато една сълза се спусна по бузата му. мъжът, с когото иска да бъде, е мъжът, в когото не трябваше да се влюбва. защото техните пътища се преплитат и отварят място за конфликт, който може да навлезе. мъжът, когото обича, не може да бъде негов.

"ще се върнем ли?" чонгкук прошепна, а чонгхьон въздъхна, но кимна. "всъщност, ще трябва..."

чонгкук помисли затова, като вдиша дълбоко и кимна.

---

джун бавно се събуди в болницата, като се опита да седне - голяма грешка. той изкрещя от болка и една медицинска сестра влезе, карайки го да легне отново.

"з-защо съм тук, къде е чонгкук? трябва да го видя-"

"съжалявам, господине, но нямаше друг човек с вас... бяхте само вие."

"какво!?"

той се паникьоса, като се опита да му се обади, никаква полза. пробва още около 30 пъти, преди да захвърли телефона си на някъде, ядосан и притеснен.

"по дяволите, къде ечон чонгкук!?"  той изспсува, когато една сестра дойде, държейки го долу на леглото, докато другите наблюдаваха. изведнъж, някой влезе, карайки ги да ахнат леко и да излязат от стаята. непознатия се усмихна мазно, когато всички, когато всички работещи там ги нямаше, вратата затворена. "знаеш ли... трябваше да те убия."

намджун се присмя на казаното. "момчето трябва да е в безопастност... но ти не трябва." прошепна той, като се усмихна мазно. "ти напусна и ме предаде..."

пистолет беше вдигнат, докосвайки се до главата му. "само заради обичта ти към него."

"ами, къде е той?" намджун извика, когато се чу кликване, очите му разширявайки се. "не ме карай да те застрелям"

"хората ми се провалиха в това да ви убият и двамата, защото и брат му ме предаде" човека извика, като стисна пистолета силно. "и сега, някой трябва да си плати"

"предпочитам да се случи на мен, само го остави намира!" човекът се усмихна мазно, "наистина?"

той кимна бавно, когато непознатия се засмя и кимна, държейки пистолета по-близо, когато натисна спусъка.

"радвам се, че те познавах" непознатия се усмихна мазно /uh, taq maznotiq/, когато се чу изстрелване на куршум.

---

...не мога да повярвам...