my son's best friend | bg translation

• 23 •

[ при джимин ]

джимин въздъхна, като се наведе леко напред, докато вървеше надолу по улицата, мислейки си за точно едно зеленокосо момче. той се бе държал странно от няколко дни, правейки малкия тъжен всеки път, когато той се опита да го докосне, по-големия потрепва.

защо?

объркан и наранен, джимин реши да пише на някой, когото познава и на когото може да се довери, като извади телефона си и въздъхна;

to: bby kookie
кук, свободен ли си?

изчака около две минути, преди да опита още веднъж.

to: bby kookie
моля те, трябва да говоря с теб

въздъхвайки, джимин сложи телефона в джоба си, преди да потърка ръцете си заедно, духайки в тях, като се почувства студен... тогава изведнъж, той чу нещо. много познат шум, като обърна главата си, очи разширявайки се, когато ахна.

...

[ набързо при кук ]

"чонгкук, може ли да изключиш звука на телефона си.." изпъшка техьонг като раздвижи бедрата си, докато беше върху по-малкия, карайки и двамата да изстенат продължително, като продължи. "млъкни и побързай с това."

по-големия се ухили като се наведе и целуна врата на момчето, дълбоко (?), "нетърпелив ли си?"

чонгкук изръмжа, като удари рамото на мъжа, въздъхвайки, докато големия премахна боксерките им. но очите им се разшириха, спирайки техьонг моментално, получавайки объркан поглед от по-големия, когато той го дръпна надолу, гърдите им, докосвайки се, криейки се зад седалката.

"чонг-" той прекъсна по-големия, показвайки с трепереща ръка на противоположната страна, карайки техьонг да разшири очите си, скривайки двама им.

...

[ обратно при джимин ]

"т-това не е ли... камионът за сладолед!?" джимин избърса носа си, като изквича и изтича към превозното средство, спирайки моментално пред камиона, смеейки се. повдигайки се на пръсти, продавача се усмихна като се наведе към лицето на джимин, като момчето се усмихна и помаха.

"какво мога да направя за теб, сладурче?" мъжът попита, като по бузите на по-малкия се плъзна червенина. "м-може ли ягодов сладолед, моля!"

продавача кимна, като направи на момчето малък сладолед с черешка отгоре, преди да му го подаде, джимин подавайки малко пари, по-големия клатейки главата си.

"няма нужда."

"но-?"

по-големия се ухили, джимин заставайки нормално отново, поклащайки бедрата си. "благодаря ви господин..."

"намджун" по-големия- намджун му намигна, джимин смеейки се, преди да му помаха за чао и да продължи по пътя си, но спря, когато видя колата на баща му, паркирана пред него. чувствайки се странно, той извади телефона си, решавайки да се обади на някого.

calling 'bby kookie'...

той продължи да се взира в колата, но изведнъж замръзна, като видя телефон да светва вътре в колата, изпускайки сладоледа си, дъха му спирайки, преди да стисне юмруци, правейки една крачка напред. въпроси се въртяха в главата му...

защо телефона ти е в колата на баща ми?

всичко е наред, нали?

мама беше единствената, която изневери?

баща ми не би причинил това на мен и на най-добрия ми приятел, нали?

те ще кажат-

джимин замръзна, когато чу името му да бъде извикано, отзад, обръщайки се той видя мъж в суитчър, мятайки му, за да се приближи.

"джимини... трябва да знаеш нещо.."

---

много съм добра в това, да не си спазвам обещанията :д