my son's best friend | bg translation

• 25 •

[ гледна точка на мистериозен човек ]

обичам да ги гледам, когато имат проблеми, трябваше да се срещнат с тях още преди доста време... те всички заслужават това, което получават. гадни копелета, можеха да попаднат в редица проблеми, и кой ги предупреди... ох, изненада, чонгхьон. и като какво бе виждан? като досаден кучи син. смея се, виждате... очаквай неочакваното. обичам да обръщам нещата и-

чук чук чук

о, боже... кой ли може да е?

като отворих вратата, там стоеше моя партньор със сведена глава, която повдигнах.

"какъв е проблема?" прошепнах, издърпвайки го вътре, той сядайки на дивана, поглеждайки ме, преди да ме издърпа в груба целувка, когато отвърнах със същото чувство. нещата започнаха да се разгорещяват, като изместих устните си на врата му, той ме изблъска, ставайки, прошепвайки четирите думи, които не исках да чувам...

"не мога да го направя..."

"какво?" прошепнах, като ме погледна право в очите, преди да сведе отново поглед. "не мога да го направя... да лъжа и манипулирам хората, ако искам отмъщение, ще го направя по моя начин, не... така!"

засмях се, като хванах брадичката му, преди да го придърпам по-близо.

"и какво?... ще се оттеглиш ли?" скарах се, като той кимна бавно, карайки ме да се присмея и да дам крачка назад, преди да хвърля нещо към тях... снимки. "така или иначе... ако нещо се случи, ще те хванат."

очите му се уголемиха, като поклати главата си, "не... ти ме настрои!" аз се изхилих, като хванат бузата му и поклатих главата си.

"ох... не, бебе... ти сам си го причини." прошепнах, преди да го изритам отвън, игнорирайки виканията, като се усмихнах мазно, преди да погледна през прозореца и да се усмихна.

---

[ при чонгкук ]

чонгкук приклекна, опитвайки се да покрие себе си, заради слабите удари от страна на джимин към него, преди да се пречупи и да започне да хлипа.

"з-защо чонгкук... к- как можа..." джимин прошепна, чонгкук бавно сядайки, преди да изпълзи до него и да го прърне силно. "а-аз съжалявам джимини... всичко се случи прекалено бързо а-аз... ще направя всичко, за да ми простиш.."

чонгкук изплака, когато още един човек се появи, криейки се зад стената в коридора, гледайки ги как говорят.

"в-всичко...?" прошепна джимин, като погледна надолу, докато чонгкук кимаше, като хвана ръцете на момчето здраво. "всичко..."

най-накрая джимин погледна нагоре, чонгкук усещайки как нещо черно завладяваше щастливите му очи, които се напълниха с гняв и болка.

"не бъди с баща ми..." прошепна той, а чонгкук направи малка крачка назад, очите на по-голямото момче бяха сериозни, карайки кук да премигне бавно. "стой далеч от него... и ще ти простя."

"но-" джимин вдигна ръката си, скрития мъж, гледайки с широко отворени очи.

"просто стой далеч от него... и ще ти простя."

----

оф, ужас.