my son's best friend | bg translation

• 26 •

когато трите момчета седнаха в магазина за сладолед, юнги започна да обяснява как баша му бил откачен, джимин обръщайки му внимание, докато чонгкук се взираше в нещо, мислейки дълбоко затова, което приятеля му каза преди няколко дни.

"просто стой далеч от него... и ще ти простя."

той захапа устната си, играейки си с пръстите си.

как е възможно да стои далеч от него, като го болеше толкова- той го искаше толкова, колкото техьонг искаше него. нищо няма да завърши добре, това е сигурно.

"кук!" чонгкук се отърси от транса, като погледна към юнги, който мяташе ръката си наоколо и изхъмка. "к-какво?"

"изобщо слушаше ли ме?" устните на юнги образуваха права линия, а джимин се взираше близо, видимо. "винаги слушам безмислиците ти..."

чонгкук се изсмя, като довърши сладоледа си и кимна.

"да. баща, безумно луди подозрения. схванах." момчето намигна, като юнги завъртя очите си. "сигурно, добре."

from: jinnie hyung
имаме малък проблем

from: taedaddy
бебе, татенцето ти иска да те види

from: unknown number
не си мисли, че си в безопасност, наблюдавам те.

очите му се разшириха на последното съобщение, като отговори с "кой си ти", преди да прибере телефона си обратно в джоба си, игнорирайки съобщенията от джин и те.

тогава, извибрира отново.

from: unknown number
това не е важно, само знай, че малката ти афера с г-н. татенце няма да продължи дълго.

from: unknown number
мога да го пратя в затвора и да накарам всички да те гледат по различен начин.

чонгкук започна да се паникьосва, като заключи телефона си, изпускайки го, той започна да се тресе, хващайки вниманието на юнги, като го извика и го хвана.

вземайки телефона му, той избяга с момчето в ръцете му, като влязоха в къщата му, само са видят, нещото, което последно са очаквали.

чонгхьон натискайки се с.... ирене.

очевидно, те не ги чуха да влизат. но тъжно, джимин видя и премина през юнги, чонгкук, бягайки след него. затваряйки вратата бавно, юнги се върна да направи снимка, преди да догони момчето.

момчето и юнги решиха, че ще намерят джимин по-бързо ако се разделят, и това направиха. юнги го намери свит в една алея, с глава между ръцете му, като бавно го приближи, можеше да чуе болезнения плач, ставайки по-силен.

чувствайки се ужасно, той придърпа момчето в силна прегръдка, като премина с пръсти през косата му. първоначално джимин се опита да го изблъска, но в крайна сметка се отказа, захващайки се за блузата на по-големия, продължавайки да плаче.

"защо! защо трябваше да се забъркват със семейството ми!" изплака джимин като стисна ръцете си в юмручета. "фамилия чон искаха само да развалят семейството ми!"

те ли? как чонгкук е замесен в това?

юнги си помисли, като джимин го погледна и хвана лицето му. "ти трябва да знаеш нещо, хьонг..."

"джимин!" някой извика, като те се обърнаха и видяха чонгкук да отива към тях, джимин не му обърна внимание. "за чонгкук"

"не!"

"какво?"

"той има афера с баща ми." чонгкук спря, когато джимин го извика силно, юнги само го погледна без емоция, никой не можеше да каже. но юнги стана, като помогна на джимин, като отиде към момчето, поглеждайки го без да казва нищо. чонгкук се почувства наранен, мислейки си, че е изгубил двамата си най-добри прияте-

from: yoongs☆
знаех от известно време...

чонгкук погледна назад, като видя юнги, дъжейки разбит джимин близо, той се зачуди.

тогава защо не бе казал на джимин? защо нещо за него се чувстваше... не наред?

---

хаааха...тук съм. превода е отвратителен, съжалявам, наистина.