my son's best friend | bg translation

• 1 •

Очите на Техьонг се разшириха и той преглътна силно на гледката пред него, студена пот мокреше дланта му, която бе на дръжката на вратата, челюстта му падна надолу, когато Чонгкук го погледна толкова невинно.

"Татенце? Защо се прибра толкова рано днес?" Той запърха с мигли, мигайки сладко от гледната точка на Техьонг, карайки по-големия да заекне, търсейки правилните думи,

По дяволите, кой нямаше, когато мокрия му сън буквално седи на колене по средата на неговото легло, само облечени в любимата си риза, плата стигаше до не закритите му бедра, две от горните копчета откопчани.

Момчето с гарвановата коса слезе от леглото за да отиде до него, движейки се толкова бавно, че момчето с лилавата коса знаеше, че той го дразни, тънки пръсти плъзнаха по гръдта му, хапейки устната си.

"Ч-Чонгкук? Какво прав-"

Той се препъна напред, когато усети как вратовръзката му бе дръпната, настанявайки се тромаво отгоре, изстенвайки от контакта,

"Татенце, моля те, чукай ме.. Сдържах се до сега."

Чонгкук се настани между краката му, бавно и мъчително върху неговата мъжеството, мъжът изсумтя, когато мекото дупе на Чонгкук се отърка в него.

"Мамка му, Чонгкук спри-" друг стон напусна устните му, дълбокия му глас изпращаше тръпки по тялото на Чонгкук, по-малкия започна да се движи по-бързо и удвоявайки стетанията си,

"Чукай ме, татенце. Бях лошо момче "

"Татенце.."

"Ох, мамка му, да, Чонгкук.."

"Татенце!!"

Мъжът все още спящ, мърмореше неразбираеми думи, докато синът му тресеше тялото, Джимин въздъхна, когато баща му не се събуди, но за негов късмет, не можеше да чуе думите, които баща му казваше.

"Татко! Събуди се ти, стар задник!"

Удари го по лицето, явно го събуди, Техьонг се вдигна рязко, очевидно удряйки челото си в това на Джимин, той простена от болката и погледна /ъм?/ оранжевата коса на сина си, който държеше главата си трескаво.

"Ох, мамка му, това боли!!"

"Внимавай как говориш, кучко."

Джимин ахна от изненада "Отивам да кажа на мама!"

С това, Чим изтича от стаята, търсейки майка си, когато се звънна на вратата, без да обърне внимание, той продължи да тича към кухнята.