my son's best friend | bg translation

• 15 •

когато сокджин вдигна по-малкия в ръцете си и го заведе в къщата си, той въздъхна, като седнаха на дивана, чонгкук в скута на по-големия, той тихо заплака, докато другия го прегърна силно, заплитайки пръстите в косата му. "чонгкук-ах, какво ти казах за чонгхьон?"

"н-но, хьонг-" строгия поглед на сокджин го накара да млъкне. "не, брат ти не може да прави такива глупости!, намджун- господи, намджун знае ли за това?"

чонгкук не отговори, което наката сокджин да разстрие слепоочието си, преди да въздъхне и да проговори. "ако не направиш нещо... аз ще."

"хьонг, какво имаш предвид?" прошепна чонгкук нервно, когато сокджин се изкиска (?) и внимателно го измести от скута си. "той трябва да се научи каква е разликата между правилно и грешно... защото това, което прави, определено не е правилно."

"но-" звукът на чукване по вратата ги накара да замръзнат, след което сокджин веднага хвана по-малкия и го заведе на втория етаж. те спряха, когато стигнаха в стаята за гости. "хьонг, кой е-"

"скрий се тук." каза бързо сокджин, а чонгкук го погледна объркано, но се съгласи, защото сокджин продължи да го бута. "кой-"

"сокджин, тук ли си?" чонгкук замръзна, когато чу гласа.... чонгхьон. "хьонг, м-моля те-"

"млъкни и влез вътре, сега." гласът му, отново строг, чонгкук нямаше време да отвори устата си, когато бе набутан вътре, последвано със затваряне и заключване на вратата. "не издавай звук, кук... идвам!"

чонгкук се паникьоса, когато се огледа наоколо, докато не се сети. по-големия винаги се тревожеже за къщата, когато напускаше за някое бизнес пътуване и едно нещо изникна в главата му, камери. чонгкук разбута няколко кутии, намирайки скрит компютър, бинго!

чонгкук гледаше нервно, когато сокджин отвори вратата и да види там, стоящ чонгхьон, небрежно облечен. "така, за какво искаш да говорим, бебе?"

бебе? БЕБЕ? защо сокджин не ми е казал

чонгкук бързо се отърси от мислите си, чувайки сокджин да се смее подигравателно. "видях чонгкук днес."

той ясно видя как брат му се напрегна, както и чонгкук. "къде..."

"навън, с този нисък приятел, джимин." чонгхьон издиша тихо, сокджин продължавайки да се взира в него подозрително. "защо?"

"а-ами... той ми е брат. и ние трябва да защитаваме малките си братя и сестри, нали...?" чонгкук се изсмя, когато видя пръста на сокджин да потрепва... о, не..

"ох, чак сега?" сокджин се опита да фалшифицира усмивка, но това накара и двамата с фамилия чон да се напрегнат. "да-"

"глупости." очите на чонгхьон се разшириха както и на по-малкия. всичко се случи толкова бързо, като мигването на човешкото око, сокджин хвана чонгхьон за яката и го хвърли на дивана. "мислиш ли, че не забелязах, твоите грешни наказания към по-малкия ти брат? начина, по който извиняваш и двама ви, просто да "говорите"? глу-пости. дори очите му крещят за помощ!"

чонгхьон бе все още с широко отворени очи, никога не бе виждал тази страна на гаджето си преди. "с-сок-"

"ако се осмилиш да го докоснеш или нараниш, само още един шибан път.... тогава приключваме." чонгкук погледна с погнуса, чудейки се, защо един от любимите му хьонгове се среща с този задник. но виждайки изражението на стария си брат, от шокирано как преминава към тъжно, беше привличащ вниманието. "д-джини, не м-може да си сериозен... всичко с-само заради него?"

"пука ми за него все едно е мой брат!" чонгкук потрепна на тона, който беше използван, когато чонгхьон въздъхна и стана. "изобщо знаеш ли какво е направил?"

о, не, моля те, недей!

чонгкук се паникьоса, когато осъзна, че не е разказал абсолютно всичко на по-големия, кой точно е човека, в който е влюбен... и колко е стар.

"не ми пука! нараняваш го и трябва да спреш!" изкрещя сокджин, когато чонгхьон остана тих. честно казано, брат му наистина бе влюбен в любимия му хьонг и би се променил заради него. "той има афера с бащата на най-добрия си приятел!"

всичко стана тихо, чонгкук искаше да изкочи от скритото си място и да умре. беше ужасен какво би казал сокджин, но беше изненадан, когато чу отваряне, брат му го нямаше, тогава чу и отключване на врата, там стоеше сокджин, гледайки направо, без да гледа по-малкото момче. "хьонг-"

"в каквото и да вярва брат ти.... може и да е вярно. но ако наистина той те прави щастлив, никой не трябва да те спира да бъдеш щастлив... дори и да е против законите... просто... знай, че аз все още ще съм тук. защото едно време бях на твоето място с по-голям, женен мъж..."

---
уфф, мързи ме. става и напечено сега, гответе се за драми, уху. бтв, този превод е ужасен и има повторения, извиняам се.