my son's best friend | bg translation

• 28 •

чонгкук погледна през прозореца, гледайки колите и хората как преминават. той седеше търпеливо, докато намджун караше- но непрекъснато гледаше в огледалото за задно виждане, когато забеляза една кола да ги преследва.

"куки." момчето изхъмка, като погледна по-големия. "коланът тк сложен ли е?"

"разбира се, хьонг, защо?" намджун започна да ускорява, когато очите на чонгкук се разшириха, държейки се за дръжката на заключената врата. "хьонг, какво става?"

намджун не отговори, като ускори до края, минавайки колите, завивайки на различни страни, докато не стигнаха изоставен паркинг. той погледна, когато видя колата да ги подминава, дишайки тежко. но там седеше чонгкук, който тихо изскимтя. намджун го погледна, като откопча коланкте им, прегръщайки момчето силно- той, отвръщайки на прегръдката.

"има... има нещо, което трябва да знаеш..." намджун прошепна, когато беше напът да каже всичко на момчето. по-малкия го погледна с объркан поглед, когато намджун си пое въздух дълбоко, преди да хо погледне в очите. "приятелите ти те саботират с помощта на съпругата на техьонг."

"джин хьонг, той беше част от това, но той се научи да те уважава и напусна групата... знам, защото един път ме помоли да се присъединя.. но аз отказах. държах се странно, защото наблюдавах. твоя приятел, джимин, разбира се, че е момчето на мама." той се изкикоти, а очите на чонгкук се разшириха. "к-какво имаш предвид?"

"имам предвид, че джимин би казал на майка си всичко, което се случва с техьонг, което означава, че ѝ е казал за аферата ти с техьонг. гледаше те доста внимателно и караше юнги да се присъедини." чонгкук се задави в собствените си сълзи, като седна. намджун захапа долната си устна и прегърна момчето силно. "т-тогава кой беше зад нас..."

"това беше един от мъжете на ирене... брат ти знае, но не е част от нейната група..." намджун каза, а очите на чонгкук се разшириха. "аз-"

"мисля, че е ясно..." намджун прошепна, като напуснаха паркинга, бързайки да се махнат от там. пътя беше чист, карайки и двамата да се чувстват неудобно. когато чонгкук се обърна да поглеглдне, очите му се разшириха. /тва разширяване май е любимо на авторката/ "хьонг, има-"

беше прекалено късно, когато колата ги удари автоматично (?), карайки ги да се разбият, влачейки се по средата, докато колата не спря. (?)

някой излезе, като погледна разбитата кола, намджун беше облян в кръв, дъха му слаб. чонгкук изглеждаше като разбит, една сълза, спускайки се от лявото му око. непознатия отиде по-близо, хващайки момчето, изкарвайки го от колата, носейки го към неговата собствена. те тръгнаха, оставяйки намджун сам.

---

пак се получи зле, но какво да направя
не, че нещо, но не знам какво се случва, отново