ABSOLUTE MESS

Chapter 1: Yes, i'm still here...

Гледната точка на Ирен:

„Ирен! Ирен!" Започна внезапно да крещи майка ми от долния етаж. Моментално скочих от леглото, захвърляйки лаптопа на една страна и тичайки като полудяла по коридора.

„Какво се е случило?" Попитах притеснено, погледът ми шареше по широко усмихнатото ѝ лице

Чакай малко... Усмихнато ли?

„Защо си така необичайно радостна?" Подозрително присвих вежди.

Майка ми рядко се усмихваше от както баща ми ни напусна. Въпреки, че бе минала година от както ни изостави на нея все още и бе трудно да преодолее, че двадесет и пет години е живяла в лъжа с мъж, който очевидно се е преструвал умело и бе успял да я заблуди, че чувствата му към нея са истина.

„Погледни!" Изписка тя, размахвайки пред лицето ми бял пощенски плик.

„Добре..." Започнах несигурно. „Какво е това?"

„Ирен, мила това е плик от Оксфорд. Пристигна тази сутрин. Хайде отвори го, за да видим дали са те приели."

Очите ми се разшириха от изненада, докато пръстите ми несигурно се увиха около хартията, поемайки плика в ръцете си. Внимателно разкъсах горната част, отваряйки го и изваждайки листа, на който пишеше дали съм приета или не.

„Е?" Попита нетърпеливо майка ми, опитвайки се да разгадае отговора по лицето ми.

„Приели са ме..." Прошепнах невярващо. „Мамо, приели са ме! Отивам в Оксфорд!" Изпищях, хвърляйки се в обятията ми.

„Порасналото ми момиче! Толкова съм горда с теб, скъпа!" Започна да хлипа тя, а аз прокарах нежно палци по бузите и избърсвайки сълзите.

Повечето студенти, приемани в Оксфорд са получили средното си образование в частни училища, но не и аз, тъй като мама не можеше да си го позволи. За това и шансът да ме приемат бе едно на милион.

Изведнъж погледът ми рязко се върна на листа, оглеждайки информацията внимателно.

„Мамо..." Прошепнах ужасена. „Таксата е безбожно висока... Не можем да си го позволим." Поклатих глава.

Вече достатъчно бяхме задлъжнели. Имахме заеми в няколко различни банки и отделно ипотека на апартамента. Цената бе прекалено висока...