ABSOLUTE MESS

Chapter 26: We'll wait...

Гледната точка на Хари:

Прокарах нервно ръка през косата си, грабвайки отново телефона. Нямах време за повече нервни изблици. Трябваше да се стегна и да измисля план.

Набрах номера на Найл и нетърпеливо затропах с пръсти по волана, очаквайки отговора му.

Бях му обещал да се чуем по-късно, но не очаквах, че причината да се свържа с него ще бъде точно такава...

"Ало?"

"Найл, имаме проблем... Ирен попадна в ръцете на Тристан, а съвсем скоро ще бъде в тези на Никсън..."

Чух как рязко си поема въздух в слушалката преди да заговори. "Мамка му! Това беше бързо... Какво ще правим?"

Най-лошото от всичко бе, че нямах отговор на този въпрос...

Как щях да спася Ирен? Как щях да ѝ помогна преди да стане прекалено късно?

"Не знам... Нека се срещнем в клуба, уведоми и другите."

****

"Как така и Саманта е с тях?" Изкрещя разярено Луи, удряйки с длани по масата.

Намирахме се в офиса, където се предполагаше да мислим варианти за спасяването на Ирен, но вместо това играехме ролята на свидетели на драмата на синеокия Ромео. 

Още от преди подозирах, че има нещо между тях, но не предполагах, че чак толкова държи на нея.

"Същност тя е причината нещата да се развият в тази посока... Ако не се бе увъртала около Тристан и си бе държала краката затворени нищо от това нямаше да се случи." Отвърнах хапливо.

"Да не си посмял да прехвърляш вината върху нея... Ти си виновен за всичко! Ти и глупавият ти клуб ни докараха до тук, а не Саманта..."

Не знам защо думите му ме засегнаха толкова... Дали защото част от мен знаеше, че са истина или защото вътрешно продължавах да ги отричам и не исках да повярвам в истинността им... Никога не съм искал да поставя Ирен умишлено в опасност... И определено нямах нужда от Луи, който да ми пили на главата за грешките, които съм извършил.

Пристъпих заплашително напред, скъсявайки дистанцията по между ни. Гневът замъгляваше преценката ми и в момента единственото, което исках е да ударя най-добрият си приятел. Той от своя страна не остана безучастен и сви гневно ръцете си в юмруци. Искаше ми да се изсмея.... Сериозно ли си мислеше, че може да се бие с мен... Щях да му сритам глупавия задник за секунди.