Гледната точка на Ирен:
Чувствах се ужасно неловко докато пристъпвах към божественото момче стоящо опряло едното си рамо на рамката на вратата. Идеше ми да се завъртя към Саманта и да стискам врата и с всички сили докато тялото и не се строполи на земята. Тя ме постави в това ужасно положение, от което дори нямаше шанс да се измъкна... Непрестанно си мислех какво конско ще и дръпна още в мига, в който се върна от срещата.
Когато застанах лице в лице с Алек абсурдна усмивка разтегна устните ми. Идеше ми да си зашлевя един шамар и да се осъзная малко... Дори не можех да се държа на положение пред него, а бяхме прекарали само няколко секунди заедно. Какво ли щеше да бъде като минат часове? Тази среща се очертаваше да бъде истинско бедствие...
"Престани да правиш това нещо с лицето си... Зловещо е!" Констатира Саманта, шептейки в ухото ми.
Трескаво разклатих глава, опитвайки се да се отърва от ужасяващата си гримаса.
"Здрасти..." Промърморих едва към Алек и бузите ми мигновено се обагриха в червено. Проклета срамежливост...
С крайчеца на окото си видях как Саманта клати неодобрително глава.
Явно до тук се представях ужасно...
И точно когато бях на път да си помисля, че тази среща няма как да стане по-трудна за преживяване, той проговори...
"Изглеждаш чудесно, Ирен!"
Ирен... Името ми звучеше божествено с ужасно секси дрезгавината, която обгръщаше плътния му глас като меко одеяло в студена зимна нощ.
"Аз..." Заекнах, почервенявайки още повече. Горещи вълни започнаха да обливат тялото ми на талази, карайки ме да се почувствам доста некомфортно. "Благодаря."
"По-добре тръгвайте... Преди да си решил да ми оставиш това неловко човешко същество и да избягаш." Простена Саманта, извъртайки шеговито очи към братовчед си.
Чудна приятелка... Помислих си ядосано. Съвсем сериозно обмислях как ще и наритам предателския задник когато се прибера.
"Хайде!" Кимна в моя посока, протягайки голямата си длан. "Избрал съм страхотно място за вечеря."
Погледнах ръката му и след това хвърлих несигурен поглед към Саманта, само за да усетя как ме побутва нетърпеливо към очакващото ме момче.
YOU ARE READING
ABSOLUTE MESS
FanfictionИрен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.