Chapter 13: Go Fuck Yourself!

6.1K 351 7
                                    

Гледната точка на Ирен: 

"Ти си извратен!" Просъсках, избърсвайки устните си с опакото на ръката си. Краката ми все още бяха увити около кръста му, а зелените му очи ме гледаха напрегнато. "Не можеш да ме малтретираш сексуално, само защото не желая да ти кажа как съм намерила глупавия ти клуб."

Устните му се извиха леко в единия ъгъл, образувайки онова предизвикателно подсмихване, което така ненавиждах. "Забавно е, че го нарече малтретиране, а ръцете ти, все още, са здраво сключени около врата ми."

Погледнах засрамено надолу, правейки опит да се отдръпна, но не бе толкова лесно... Колкото и да не ми се искаше да го призная, харесваше ми да го докосвам.

Да, Хари бе възможно най-неподходящия човек за мен и позата, в която се намирахме в момента бе повече от неуместна, но страстта, която влагаше във всеки поглед и във всяко докосване бе толкова привличаща и изкушаваща, че се наложи да положа неимоверни усилия, за да се отдръпна от него...

Краката ми внимателно стъпиха на пода, преди да освободя врата му от хватката си и да пусна ръцете си да висят свободно до тялото.

"Би ли ме извел от тук?" Попитах навела глава засрамено. Не можех да го погледна, не и след това, което се случи...

"Кайл ти каза за клуба, нали? Просто няма кой друг да е бил..."

Главата ми рязко се вдигна при думите му, срещайки гневните му зелени очи. Не знаех какво да кажа... Дали да излъжа? Имаше ли изобщо смисъл... Той вече се бе досетил.

"Защо толкова силно искаш да го накажеш?" Попитах след дълго мълчание.

Хари стисна здраво челюстта си, преди да заговори. "Не мисля, че ти влиза в работата..."

"Влиза ми и още как! Кайл ми е приятел." Сопнах му се.

Стараех се да избягвам колкото се може повече погледа му, за да не се досети, че лъжа... Кайл не ми бе приятел, та аз едва го познавах...

Гръмкият смях на Хари ме върна рязко в реалността. "Чуваш ли се? Та ти го познаваш от два дни..."

"Добре... Може и да не ми е приятел, но не обичам хора да бъдат наранявани или още по-лошо убивани... И аз да стоя със скръстени ръце."

"Защо винаги трябва да се месиш във всичко?" Въздъхна, прокарвайки ръка през косата си.

ABSOLUTE MESSWhere stories live. Discover now