ABSOLUTE MESS

Chapter 57: YES or NO

Гледната точка на Ирен:
Вече повече от час стоях в един парк в близост до университета. Не смеех да се върна в стаята си, защото знаех, че ще трябва да се изправя пред Хари и Саманта... Никога не съм предполагала, че ще изпитвам такова нежелание и ужас при мисълта, че трябва да се срещна с двамата най-скъпи хора в живота ми. Боях се, че когато ги погледна в очите и ги попитам за истината, маските им ще паднат и всичко ще излезе наяве. Изпитвах ужас при мисълтта, че баща ми е бил прав, че всичко, което ми каза не е поредния му опит за шантаж, а е самата действителност.
Телефонът ми иззвъня, прекъсвайки потока от мисли, който атакуваше съзнанието ми. С празен поглед се взрях в екрана, виждайки познатото име, което караше сърцето ми да препуска в галоп, а краката ми да се подкосяват. Само, че този път нищо от това не се случи, гледах екрана, но сякаш не го виждах, пред очите ми като на кинолента започнаха да изплуват всички моменти, които бяхме преживели заедно. Как винаги бе до мен, когато имах нужда, как ме предпазваше от всяка новоизникнала опасност, как държеше ръката ми и галеше косата ми, как ме целуваше нежно и ми казваше, че ме обича.
И тогава осъзнах, че от момента, в който се видяхме за пръв път до сега, Хари се бе превърнал в целия ми свят. Забравих какъв е живота без него, а може би не трябваше... Бяхме станали твърде зависими един от друг. Не живеехме за себе си, живеехме за другия. И когато се върна назад и се вгледам в старото себе си, онова, което нямаше понятие от това кой е Хари Стайлс, осъзнавам, че животът ми бе много по-прост и много по-лесен. Хората казват, че чрез любовта откриваш себе си, но при мен се случи обратното и чувствата ми ме погубиха.
В този момент разбрах, че вече няма значение дали казаното от Даниел е вярно или не, аз вече бях взела своето решение и знаех какво точно трябва да направя. Затова преглътнах страховете си, заглуших вътрешните си гласове, които никога не одобряваха действията ми, и уверено се насочих към стаята си. Точно завивах по коридора, когато тялото ми се сблъска с висока, мускулеста фигура. Не беше нужно да се вглеждам в лицето му, за да разбера кой е. Дишането на Хари бе учестено, така сякаш до сега е тичал из сградата. А може би точно това е правил...
"Ирен, защо не си вдигаш проклетия телефон?"
Моментално разбрах, че е бесен. Гласът му го издаде. Отстъпих няколко крачки назад и се вгледах в лицето му. Мога да се закълна, че видях от очите му да хвърчат искри, толкова беше ядосан.
"Не се чувствах готова да разговарям с теб или с когото и да било." Отвърнах, скръствайки ръце пред гърдите си.
Изглежда, не очакваше такъв хаплив отговор от моя страна, защото ядосаното му изражение се смени с объркано.
"Какво се е случило? Да не би това копеле да се е осмелило да ти направи нещо?" Попита през стиснати зъби.
А аз просто поклатих глава. "Тъкмо обратното... Реши да ме просветли за истинската същност на хората, които ме заобикалят."
"Какво имаш предвид? Кажи ми какво точно ти каза!" Тонът му бе заповеднически.
Припомняйки си думите на баща ми, очите ми започнаха да се насълзяват, но вложих всичките си сили да преглътна заседналата в гърлото ми буца. Нямаше да плача... Не и този път. Днес щях да се покажа като силна и самостоятелна жена, а не като ранима принцеса, която непрекъснато се нуждае от закрилата на своя рицар в бели доспехи.
"Ирен..." Изръмжа Хари. "Спри да ме държиш в неведение и говори. Кълна се, че вече съм на предела на силите си..."
"Ти ли?" Изсумтях невярващо. "А аз какво да кажа? Преди ми бе трудно да живея, знаейки че баща ми е демоничен урод, който изпитва наслада от това да ми съсипва живота. А сега, сега ми е невъзможно да живея, знаейки че най-любимите ми хора са ме лъгали непрестанно. Чувствам се ужасно безсилна и безпомощна, като малка мушица оплетена в мрежата на гигантски паяк и вече не ми останаха сили да се боря, защото знам, че е безсмислено. Паякът идва и съвсем скоро ще ме погълне и всичко това ще свърши. Тогава, най-после ще бъда обгърната от тишина и спокойствие и вече няма да има лъжи и измами, защото няма да ме има и мен."
Лицето на Хари рязко пребледня, дали защото се досети за какво говоря, или защото си помисли, че вече съм полудяла.
"Какво имаш предвид под това, че всички са те лъгали? И се надявам, че не ме поставяш и мен под този общ знаменател."
"О, не... Бъди спокоен, със сигурност не те поставям под знаменателя." Направих кратка пауза, изучавайки изражението му. Изглеждаше някак... Облекчен. Да видим, дали след следващите ми думи, отново ще се чувства така.
"Ти си на върха му, защото твоите лъжи бяха най-болезнени от тези на останалите."
Хари отвори уста, за да се изкаже, но аз моментално вдигнах длан пред лицето му, спирайки го.
" И преди да попиташ какви лъжи, ми отговори само на един въпрос. Вярно ли е, че през цялото това време си работил за баща ми и той те е тренирал, за да се превърнеш в неговото малко зло протеже?"
И сега, като по сигнал, лицето му отново бе станало бяло като платно.
"Ирен, ще ти обясня абсолютно всичко, просто те моля да не си правиш прибързани заключения и да не вярваш на нищо от това, което Даниел ти е наговорил." Говореше бързо и насечено, така сякаш не му достигаше въздух и същевременно се боеше да не го прекъсна.
"Не искам никакви обяснения." Отсякох студено. "Просто ми кажи: ДА или НЕ."
"Ирен, аз..."
Знаех, че ако го оставя да говори, оправданията отново ще започнат да валят. Имах чувството, че се намирам в някакъв дяволски кръговрат, в който всичко се повтаря отново и отново и отново... Хари оплесква нещата, аз плача, той ми замазва очите с лъжи, аз му прощавам... Но не и този път.
"Хари, да или не?"
Преди да отговори, си пое дълбоко въздух, а след това прошепна едва-едва: "Да.."
И в този момент, животът ми такъв, какъвто го познавах до сега, се срина из основи.

До финала на историята остават още около 2-3 глави. Втора част няма да има със сигурност!!!
Тази история ще бъде довършена, а относно другите две: In the shadow е спряна перманентно и няма да бъде продължена, а Sweet devil е под въпрос. Истината е, че се чудя дали изобщо да не спра да пиша, тъй като страдам от сериозна липса на вдъхновение и това ми убива цялото желание, а и вече започнах да се съмнявам в себе си и в историите си. Причината да завърша Absolute mess е, че не искам да ви разочаровам повече, отколкото го направих вече... Дата за другата глава няма да давам, но сега имам малко свободно време и смятам да я приключа - може би до края на седмицата ще си получите финала.