Гледната точка на Хари:
"Ирен!" Провикнах се, отваряйки металната врата. Пристъпих навътре в залата и я видях седнала на един от уредите. Беше с гръб към мен, но успях да забележа как ръката и се стрелна към лицето, докосвайки бузите ѝ така сякаш се опитваше да изтрие нещо... Сълзи?
"Добре ли си?" Попитах, приклякайки пред нея. Тя извърна поглед, примигвайки няколко пъти, след което се взря в лицето ми.
"Да." Пресилена усмивка разтегна устните ѝ и ако не я познавах толкова добре бих и повярвал, че всичко е наред... Но аз знаех, че не е... Бях я виждал във всичките и емоционални състояния и тъгата, която очите и издаваха не остана незабелязана.
"Какво се е случило?" Загрижеността в гласа ми бе ясно забележима. Исках да я усети, за да разбере, че може да ми се довери. Но тя просто поклати глава и онази глупава фалшива усмивка продължаваше да стои върху красивото ѝ лице.
Найл стоеше отстрани, пристъпвайки некомфортно от крак на крак.
"Нищо... Може ли да се прибираме?"
Кимнах с глава в отговор и хвърлих поглед към Найл, прошепвайки му едно: "После ще ти звънна." Той кимна разбиращо с глава и се отдръпна от пътя ни, за да минем.
През цялото пътуване обратно към къщата Ирен не продума. Не исках да я насилвам да си признае какво ѝ е, но тишината ме убиваше... Кокалчетата на дясната ѝ ръка бяха побелели от силата, с която стискаше телефона си. Празният и поглед бе забит в прозореца и нито веднъж не го насочи към мен.
Отбих на алеята, отваряйки вратата и въздъхвайки раздразнено. Насочих се към къщата, знаейки че ме следва. Когато пристъпихме в дневната се обърнах към нея, поглеждайки я с повдигнати вежди.
"Сега ще ми кажеш ли какво има?"
Тя си пое дълбоко въздух, потърквайки треперещите си ръце една в друга. "Проведох разговор с майка си..." Започна, но след това потъна отново в мълчание.
"Да, и?" Попитах настоятелно.
"Преместила се е да живее при дядо ми, защото баща ми е настанил някакви хора в апартамента..."
Очите ми се разшириха от изненада. "Това е ужасно!" Възкликнах, а тя вдигна глава, взирайки се в лицето ми.
YOU ARE READING
ABSOLUTE MESS
FanfictionИрен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.
