ABSOLUTE MESS

Chapter 15: Now... Who wants to be first?

Гледната точка на Ирен:

Наоколо бе тихо. Единствения шум бе причинен от краката ми, които ритмично се движеха, водейки ме далеч от опасността. Въздухът излизаше на пресекулки от устните ми, а гърдите ми се повдигаха с нечувана бързина.

Не мога да се откажа!  Не и сега... Помислих си, продължавайки да тичам с все сила. Очите ми се притвориха леко, заради вятърът който духаше срещу мен, отвявайки косата ми.

Навън бе студено и тъмно. Не знаех нито къде съм в момента, нито къде ми предстои да ида. Единственото, което виждах бяха множество дървета с големи корони, чиито листа шумяха заплашително. Нямах телефон, за да се обадя на някого за помощ... Бях сама, съвсем сама, но това дори не бе най-лошото.... Защото то тепърва предстоеше.

Знаех, че са наблизо... Чувах стъпките им да приближават, затова напрегнах тялото си и усилих скоростта. Когато профучах покрай поредното дърво, кракът ми се уви в нещо, карайки ме да полетя стремглаво напред. Строполих се на земята с болезнен вик и сълзи опариха очите ми. След кратък период от време, две груби ръце се увиха около кръста ми, изправяйки ме насилствено на крака. Започнах да пищя и да ритам с все сила, опитвайки да се отскубна от хватката му.

Усещах накъсаното му дишане във врата си и това ме отвращаваше.

Знаех, че нямаше кой да ме спаси, но просто не исках да се откажа. Не исках да се предам... Щях да се боря до последно.... Затова поех дълбока глътка въздух, извиквайки колкото глас ми държи единственото име, което ми вдъхваше надежда.

"Хари!"

Изправих се рязко в леглото, опирайки гръб на таблата и притискайки колене до гърдите си. Цялото ми лице бе обляно в сълзи, а ръцете ми трепереха неконтролируемо, докато забърсвах потта от челото си.

Беше просто кошмар... Опитах да убедя съзнанието си, но дълбоко в себе си знаех, че има вероятност да не е било само сън и скоро всичко да се превърне в реалност...

Думите, които Кайл изрече на Хари, миг преди да напусне стаята, се преповтаряха непрестанно в ума ми.

Не им позволявай да я хванат...  

Какво ли искаха тези хора от мен? И защо ли ме търсиха? От всички тези въпроси ме побиваха тръпки.