Гледната точка на Ирен:
Имах ужасно неспокойна нощ, провокирана от кошмарите, които непрекъснато измъчваха съзнанието ми.
Часът бе осем сутринта и главата бе положена лениво на възглавницата, опитвайки се да намаля болката от недоспиването. Чувствах се ужасно, а след няколко часа имах лекции.
Очите ми натежаха и бавно започнах да ги притварям, докато вратата на стаята ми не се блъсна в стената, прекъсвайки унеса ми.
Вдигнах рязко глава, дишайки тежко. Очите ми бяха широко отворени, докато фокусираха тялото на натрапника...
"Хари..." Извиках невярващо оглеждайки смръщеното му лице. Изненадата ми бързо се трансформира в гняв, когато следващите думи напуснаха перфектно оформените му устни.
"Събирай си нещата! И по-бързо..." Нареди с твърд тон, блъскайки вратата зад гърба си. Силните му ръце се преплетоха на гръдния му кош, а тялото му се облегна на стената, докато зелените му очи продължаваха да ме наблюдават напрегнато.
"Не!" Отвърнах с най-голямата увереност, която успях да открия в себе си.
"Моля?" Повдигна невярващо вежди, а на мен ми се прииска да се потупам по рамото за смелостта.
"Не!" Повторих отново без да се поколебая дори за миг.
Наистина ли си мислеше, че ще нахлуе в стаята ми рано сутринта и ще започна да раздава заповеди наляво и надясно и аз ще го слушам... Няма да стане. Не отивам никъде с него... Не и преди да науча всичко за онези мъже и защо по дяволите ме търсят.
Почти съм сигурна, че Хари е намесен в цялата тази работа и с всеки изминал ден все повече съжалявам, че го срещнах.
"Рен..." Изръмжа предупредително, връщайки вниманието ми отново на лицето му. "Вдигай си задника от леглото и започвай да си приготвяш багажа! Нямам цял ден да се занимавам с теб."
Не му отвърнах нищо, просто го изгледах с най-изпепеляващия поглед, който успях да направя и не помръднах дори на сантиметър от мястото си.
Както казах, няма шанс да тръгна с него преди да знам къде ме води...
"Не отивам никъде с теб, освен ако не ме просветлиш как стоят нещата и защо животът ми е в опасност."
YOU ARE READING
ABSOLUTE MESS
FanfictionИрен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.
