ABSOLUTE MESS

Chapter 18: Let me help you...

Гледната точка на Хари:

Тези глупости Ирен може да ги разправя на някого другиго, но не и на мен... Знам, че и стана неприятно, когато мръсната уста на Анджела избълва онези неща... Усетих го по начина, по който издърпа ръката си от моята. Ревността и гневът буквално се излъчваха на талази от тялото ѝ и аз щях да я накарам да си признае, че има чувства към мен.

Ирен не бе като момичета,с които бях свикнал да общувам, може би точно това я правеше толкова интересна. Не се нахвърли върху мен, пърхайки с мигли в опит да ме съблазни първият път, в който ме видя. Дори когато заявих, че сме спали заедно тя не се почувства поласкана, а обидена... Всяко друго момиче би го приело като комплимент... Имам предвид, виждали ли сте ме... Нека не се заблуждаваме, няма как да не ме пожелаеш.

Думите, които ми каза в онази нощ, когато се видяхме за пръв път още се въртят в главата ми.

"Не съм спала с теб, нито някога ще го направя!" Точно това бе казала... А аз бях повече от готов да и докажа, че е сгрешила... 

И в периода, в който щяхме да живеем заедно ми се отваряше перфектната възможност да го направя.

Ще бъде доста... Интересно. Помислих си, подсмихвайки се лукаво.

Гледната точка на Ирен:

През цялото пътуване никой от двама ни не продума... Беше странно, тъй като отчаяно исках да разбера какво се върти в главата на Хари. Той никога не издържаше толкова време без да проговори... Сигурна бях, че е намислил нещо и това ме притесняваше.

Колата отби на алеята на така познатата ми къща. Дълбока въздишка се изтръгна от устните ми... Времето, което щях да прекарам тук изключително ме изнервяше, но най-нервна се чувствах от близостта на Хари.

Докато го наблюдавах как се предвижва грациозно пред колата си мислех само едно - как ще издържа да съм в една къща с него без да го докосвам...

Хари застана пред вратата ми със скръстени ръце, изчаквайки ме търпеливо да сляза.

 Когато го направих и двамата се насочихме към входната врата. Той извади ключовете от задния си джоб, пъхайки един от тях в ключалката, завъртайки го. Чу се изщракване и след миг вратата се отвори широко, разкривайки вече познатия ми коридор. Пристъпих плахо вътре, кършейки пръстите на ръцете си притеснено. Стомахът ми се бе свил на топка и мигновено осъзнах, че престоят ми тук нямаше да е никак забавен. Трябваше да имам желязна воля, за да не се поддам на привличането между мен и Хари... Ами ако направех някоя глупост като например да спя с него... Не това бе недопустимо. Та аз лично се бях заклела пред къщата на баща си, че това никога няма да се случи.