Chapter 7: Oh no! You didn't...

6.7K 348 14
                                    

Гледната точка на Ирен:

Мина седмица от както с Хари си бяхме погодили онези номера. За сега всичко бе наред и не съм имала нови изненади от него, нито той от мен. Аз направих своя ход и знаех, че той също няма да стои дълго със скръстени ръце. Неговото бездействие бе като затишие пред буря. Затова и бях нащрек постоянно, нищо не ми убягваше.

Точно в този момент обаче, бях ужасно изморена. Утре трябва да представя проект по английска литература и през целия ден го подготвях. Чувствам се много напрегната, защото не обичам вниманието да бъде насочено към мен. Нямах избор обаче, трябваше да изляза и да говоря пред цялата група... Исках да се свършва колкото се може по-бързо и после да се върна към незабележимата си фаза, в която стоя на първия чин и тихичко си водя записки.

Прегледах за последен път презентацията. Всичко изглеждаше наред, дори перфектно. Бях свършила чудесна работа и съм сигурна, че професорът щеше да остане доволен.

Затворих екрана на лаптопа и бързо се шмугнах под топлите завивки, отдъхвайки си. Саманта каза, че трябва да свърши нещо тази вечер и ще се прибере късно, така че нямах намерение да я чакам.

Гледната точка на Хари:

Бях измислил перфектен план как да си го върна на Ирен. Всичко бе обмислено до последния детайл... Щеше да бъде епично и нямах търпение да и видя лицето утре. Ще я науча, да не се изправя срещу мен и да не ми върти номера.

"Найл, дай ми за малко телефона си."

По принцип бих го направил от моя, но не ми се рискува... Ако случайно Ирен ми има номера всичко може да се провали.

"Ето, но се постарай да ми го върнеш цял..." Отвърна, подхвърляйки го към мен.

Улових умело устройството в ръцете си и широка усмивка разтегна устните ми.

О, да! Това ще бъде забавно.

Гледната точка на Ирен:

Тъкмо бях започнала да се унасям, когато чух звука за получено съобщение на телефона ми. Плъзнах пръст по екрана, премигвайки объркано. Кой ли може да ме търси по това време?

Когато прочетох съобщението, въздухът изсвистя от дробовете ми.

Ирен,

ABSOLUTE MESSWhere stories live. Discover now