ABSOLUTE MESS

Chapter 45: One date...

Гледната точка на Ирен:

Затворих вратата на общежитието си, плъзгайки се бавно по нея, присядайки на земята. Не мина и секунда преди Саманта да дотича при мен, обхващайки лицето ми с длани като внимателно започна да инспектира лицето ми.

"Какво ти се е случило?" Изпищя, карайки ме да присвия очи от истеричната ѝ нотка. "Погледни се..." Продължи без да ми даде шанс да отговоря на въпроса ѝ. "И тези драскотини... Да не те е нападнало някое животно?"

"По-скоро обратното..." Измрънках, а очите и се разшириха от изненада.

"Какво?" Попита, взирайки се напрегнато в мен.

"Аз нападнах животното... Не то мен." За момент ми се прииска да се изкикотя, но знаех че ако го направя Сам, вероятно ще ме помисли за откачена.

"Плашиш ме..." Прошепна притеснено.

"Анджела е животното... С нея се сбих. Спокойно, нищо ми няма." Уверих я, избутвайки ръцете ѝ. Изправих се от земята и се насочих уморено към леглото си.

"Защо би направила подобно нещо?" Извика, мятайки ръце във всички посоки.

Не успях да си взема нищо за ядене... Изглежда сега няма да мога и да поспя.

"Не знам... Просто го направих... И да си призная чувството бе върховно." Отвърнах уверено. 

"Направила е някакъв коментар относно отношенията ти с къдравия задник, нали?" Попита, а гневът в гласа и бе ясно доловим.

Понякога ми се искаше да не ме познава толкова добре.

Кимнах утвърдително, заглеждайки се в пръстите на ръцете си. Не знам защо, но имах чувството, че не говоря със Сам, а с майка ми, която всеки момент щеше да започне да ме порицава и поучава...

"Какво ти каза?" Настоя, а аз въздъхнах изтощено.

Очевидно нямаше да ме остави намира, освен ако не и разкажа всичко до най-малката подробност.

"Обичайните злобни подмятания... Знаеш каква е. Не беше кой знае какво." Опитах да се измъкна, надявайки се, че това ще и затвори устата и няма да ме разпитва повече. Не, че не исках да и споделя, напротив... Просто нямах желание да си припомням всички гнусни изрази, които изрече Анджела. Защото, колкото и да ми бе неприятно да си призная, дълбоко в себе си, знаех че имаше доза истина в думите ѝ... И това ме съсипваше.