ABSOLUTE MESS

Chapter 51: I never loved her...

Гледната точка на Ирен:

"Това със сигурност искаш да го чуеш." Отвърна, а сериозността в гласа му започна да ме плаши.

"И какво е по-точно това, което толкова силно искам да науча?" Попитах скептично.

Думата, която се изплъзна от устните на Хари ме накара да прекратя бунтарските си действия и смирено да се отпусна в ръцете му.

"Истината."

"Защо точно сега? След толкова време...." Гласът ми трепереше неконтролируемо.

"Защото смятам, че го заслужаваш." Отвърна, откъсвайки засрамено поглед от очите ми.

"А преди, не го ли заслужавах?" Попитах разпалено. Гневът ми отново се бе завърнал и кипеше във вените ми с пълна сила.

Прекарах толкова време в неведение, толкова време в болка и неяснота... А сега, точно когато правех опити да продължа напред и да оставя всичко след себе си, той реши, че е време за истината... Истината, която копнеех неистово да науча от самото начало.

"Моля те, просто ме изслушай, а след това ще те пусна да си вървиш." Очите му се върнаха върху лицето ми и там, в неговите зелени ириси разчетох разкаяние и това ме накара покорно да кимна с глава и да изслушам смирено всичко онова, което имаше да ми каже.

Преди да започне, Хари се отдръпна от мен, освобождавайки ръцете ми. След това прокара длан през лицето си, опитвайки се да изтрие некомфортността, която изпитваше. А после започна да говори. "Когато бях в Калифорния, дори веднъж не съм спирал да мисля за теб..."

Още на първото му изречение ми се прииска да го прекъсна и да го попитам как по-точно е мислил за мен, докато се е чукал с Мадисън... Но не го направих. Стиснах зъби и продължих да слушам, защото знаех, че ще дойде времето, в което ще мога да му кажа всичко, което сега премълчавах.

"Бях толкова съкрушен от това, че те загубих без дори да мога да ти кажа в очите колко те обичам, че имах спешна нужда от нещо, което да ми помогне да забравя... Да забравя самотата и мъката, които ме раздираха болезнено отвътре. Затова потърсих помощ в алкохола, а после..." За момент замълча, преглъщайки тежко. Очите ми вече бяха започнали да се насълзяват и не можех да сторя нищо, за да спра последвалия порой от сълзи. "После потърсих помощ и в ласките на Мадисън... Мислех си, че никога няма да мога да се върна отново в Англия... Мислех си, че никога няма да те видя повече и това ме убиваше. Хиляди пъти посягах към телефона, набирайки номера ти, но дори не дочаквах първия сигнал и веднага затварях... Какво се предполагаше да ти кажа? Че те обичам? Че желая само теб? Че всяка нощ те сънувам? Че мисълта за това, че никога няма да те видя ме убива? Не... Не можех да ти кажа нищо от това, защото нямах право... Нямах право да се меся в живота ти, нямах право да съживявам отново, в мислите ти, спомена за мен. Знаех, че правилното нещо е да те оставя да продължиш напред. Но един ден, след поредната си пиянска нощ и безчувствен секс се събудих от силни удари по вратата ми. Тогава ми бе връчена пратка, а когато я отворих заварих вътре два билета и бележка от шибания Даниел. Ще излъжа ако кажа, че сърцето ми не спря... Защото точно това се случи. За момент не виждах, не чувах и със сигурност не можех да повярвам, че се намирам в реалността. Спомням си перфектно последната ни среща с това мръсно копеле. Каза ми, че никога няма да ми позволи да се върна и че ако някога посмея да стъпя отново в Англия, той лично ще ме убие. Тогава се изсмях и заявих, че няма начин да причини подобно нещо на майка ми, а той отвърна, че тя никога няма да научи, че той е причината за смъртта ми и всичко ще изглежда като нещастен инцидент. Знаех, че е много влиятелен и всичко, което казва е напълно постижимо, затова когато видях билетите не повярвах, че би ми позволил да се върна. Помислих си, че е някаква извратена шега... Но бе истина... Тези две хартийки, на пръв поглед ненужни, същност значеха всичко за мен... Те бяха на път отново да ме върнат у дома, отново да ме върнат при теб." Усмихна се леко накриво, поклащайки глава. "Колко нетипично от моя страна да съм толкова наивен, нали? Разгледах подробно билетите и всичко изглеждаше наред, но тогава видях бележката и прочитайки я, целият ми свят рухна наново. В нея мръсникът бе написал...." Гласът му заглъхна, а аз моментално го погледнах ужасено... Боях се, че няма да продължи.... Но той просто бръкна в джоба на дънките си и извади смачкан лист хартия, а после прочиствайки гърло отново заговори.