ABSOLUTE MESS

Chapter 28: Not so fast, Styles...

Гледната точка на Хари:

Напрегнах мускулите на ръцете си, влагайки цялата си сила в това да избутам металната врата, която ме делеше от Ирен, но глупавото нещо сякаш не искаше да помръдне. Стоварих разярено юмрука си, разцепвайки тишината с шума, който треперещата ламарина издаде под напора на ръката ми.

"Може би трябва да почукаме?" Предложи невинно Найл, а аз се обърнах, хвърляйки му кръвнишки поглед.

"Нали това правя..."

"Не, не правиш това... В момента се опитваш да пробиеш вратата с юмруци." Отбеляза Луи, карайки ме да стисна силно челюстта си в опит да овладея клокочещия в мен гняв.

Защо трябваше да бъде толкова дразнещ във всеки един момент? Защо бе нужно да подхвърля глупави коментари и да ми лази по нервите? Вярно е, че все още ми бе ядосан заради случката в клуба, но не можеше ли поне за момент да спре да бъде такъв трън в задника ми...

Точно обмислях какъв хаплив коментар да му подхвърля в отговор на глупавата му констатация, когато се чу изщракване и не след дълго металната врата се отмести, разкривайки ни малка част от обстановката.

Прибързано пристъпих навътре без да поглеждам зад себе си дали съм следван от приятелите си. Сигурен бях, че е така. Огледах обстойно стаята, забелязвайки ринга по средата, което ме накара да се подсмихна. Какво ли са си мислели? Че могат да ме надвият на собствената ми територия... Какви глупаци само!

В мига, в който очите ми попаднаха на крехкото тяло на Ирен, което бе обгърнато защитнически от ръцете ѝ, сърцето ми забърза ритъм.
Лицето ѝ сякаш по команда се извърна към мен, заключвайки погледа си с моя.

"Хари!" Извика почти останала без дъх, а очите ѝ започнаха да се пълнят със сълзи.

Пристъпих няколко крачки напред, усмихвайки се леко, така сякаш исках да я уверя, че нещата ще се оправят. И те щяха да се оправят... Бях готов на всичко, за да я защитя.

Дълбока въздишка се изтръгна от устните ѝ преди да се затича с всички сили към мен. Залитнах леко назад, когато тялото ѝ направи контакт с моето, увивайки крехките си ръце около кръста ми. Протегнах длан, погалвайки леко косата ѝ.

"Ти дойде..." Прошепна заровила лице в гръдния ми кош.

"Разбира се, че дойдох... Никога не бих позволил нещо да ти се случи. Ирен, грижа ме е за теб повече от колкото за когото и да било другиго..." Отвърнах целувайки нежно косата ѝ.