ABSOLUTE MESS

Chapter 3: Screw you...

Гледната точка на Ирен:

"Да не си полудяла?" Изкрещя Хари в лицето ми, буквално изблъсквайки ме навън.

Скръстих ръце пред гърдите си, цупейки устни като малко дете. "Не трябваше да се намесваш. Държах всичко под контрол!"

"Боже, господи... Чуй се само! Това ли наричаш държах всичко под контрол, защото това, което аз видях бе, че Даниел за малко не ти срита кльощавия задник..."

Смръщих обидено вежди, извивайки кръста си и забивайки поглед в дупето си. Изобщо не бе кльощаво, според мен...

Когато вдигнах глава, срещайки зелените очи на Хари, на лицето му играеше лукава усмивка.

"Глупак!" Изсъсках, когато осъзнах, че ми го връща за предишното ми изречение в къщата. 

"Хайде, тръгвай вече." Подкани ме, посочвайки колата ми.

Въздъхнах победено. Наистина нямаше какво повече да направя за тази нощ, но със сигурност нямаше да оставя нещата така, нито щях да се откажа. "Кажи му, че няма така лесно да се отърве от мен. Ще се върна и ще довърша започнатото!" Заканих се.

Хари извъртя очи, простенвайки. "Ирен, ледът е много тънък, а ти не вървиш леко по него, направо скачаш отгоре му."

"И какво от това? На теб пък какво ти пука?"

"Не ми, изобщо даже. Въпросът е, че не позволявам жени да бъдат удряни в мое присъствие, нито в къщата ми, нито никъде... А наистина не желая да те спасявам отново. Откажи се."

"Няма!" Извиках през стиснати зъби. "Ти не разбираш какво преживя майка ми заради онзи мерзавец. Няма да му позволя да я изхвърли на улицата само защото е фрашкан с пари и му е доскучало..."

"Май ти не разбираш, или просто в тази хубава главица няма никакъв мозък, който да обработва информацията, която му бива поднесена... Баща ти не е просто фрашкан с пари... Ако пожелае само с едно щракване на пръстите си може да срине теб и майка ти със земята. Няма да ти отнеме само апартамента, но и образованието, възможността за реализация и всичко, за което си мечтала някога."

"И защо да ти вярвам? А дори и да е истина това, което казваш, аз не се поддавам на заплахи... Не ме интересува какво ще ми направи... И със сигурност няма да приемам съвети от разглезено богаташче, което не знае какво значи думата лишение и се интересува повече от спортната си кола, от колкото от хората, които го заобикалят."

Челюстта на Хари бе толкова здраво стисната, че очаквах всеки момент да чуя как зъбите му се пропукват под натиска. Знаех, че съм го вбесила с думите си и вече съжалявах, че изобщо съм ги казала, но нямаше как да върна времето назад.

С няколко бързи крачки той се озова лице в лице с мен. Беше толкова близо, че носовете ни почти се докосваха. Силната му ръка се вдигна към мен, хващайки здраво челюстта ми. Езикът му бавно се плъзна по долната устна, навлажнявайки я леко.

"Ако си позволиш някога отново да ми говориш така, ще ти покажа какво значи някой да се държи ужасно с теб и повярвай ми, баща ти ще ти се стори ангел в сравнение с мен."

Преглътнах тежко, извъртайки глава в опит да се освободя, но той затегна хватката си. Изскимтях болезнено, хващайки ръката му и забивайки нокти в нея, но той дори не трепна.

"Достатъчно ясен ли бях?" Попита през стиснати зъби.

Кръвта започна да кипи в тялото ми, карайки ме гневно да стисна очи. За какъв се мислеше, че да ми говори така? Мразех, когато някой ме караше да се чувствам слаба и безпомощна, а той правеше точно това в момента.

Без да се замислям яростно го блъснах в гърдите, хващайки го неподготвен. Хари отстъпи инстинктивно назад, но бързо възвърна самообладание и заплашително се приближи отново към мен. Вероятно трябваше да бъда притеснена от разликата във височината ни, но в момента това бе последната ми грижа. Преди да предприеме каквито и да е действия, инстинктивно вдигнах ръката си, залепяйки я за дясната му буза. Главата на Хари се извърна на една страна и няколко кичура коса паднаха върху челото му.

"Майната ти, Хари!" Просъсках.

Той стисна силно очи, опитвайки се да овладее напиращия гняв.

"Това не трябваше да го правиш, Ирен..." 

****

Толкова бяхте мили в предната глава! Благодаря ви за подкрепата и за това колко бързо историята ми предизвика интерес.

Главата е малко кратичка, но имаше доооста напрежениее особено в края.

Гласувайте и коментирайте ако ви е харесало.

Обичам ви!