ABSOLUTE MESS

Chapter 6: Game on!

Гледната точка на Ирен:

"Да не си посмяла да си затвориш очите!" Изсъска предупредително в лицето ми Хари. 

Погледнах го шокирана. Как успяваше да поддържа реномето си на начумерен задник дори в такъв момент...

"Ето, вземи." Каза, пъхайки инхалатора в ръката ми.

Моментално го поставих в устата си впръсквайки няколко пъти. Когато дишането ми се нормализира, рязко се изправих от земята, поглеждайки го кръвнишки.

"За малко да ме убиеш, глупак такъв!" Извиках, удряйки го в гърдите.

"О, я не драматизирай...Май забравяш кой ти донесе глупавия инхалатор..."

"Нямаше да се наложи да ми го носиш изобщо, ако не бе предизвикал пристъпа ми."

"Все тая!" Простена раздразнено, прокарвайки ръка през косата си. "И ако си мислиш, че си се измъкнала, жестоко се лъжеш. Никой не се е отървал безнаказано след като се е държал така с мен."

"Престани да се правиш на разглезено момченце и се осъзнай. Заслужи си проклетия шамар и няма да се извинявам!"

"Аз и без това не ти искам извиненията!"

"А какво искаш тогава?" Попитах го разпалено.

"Да си платиш за действията." Отвърна простичко, след това се завъртя на пети, напускайки коридора.

Стоях няколко минути безмълвно, закована на мястото си.

"Ирен, какво се случи? Нали Саманта каза, че ще оправи нещата?" Попита Бари, изправяйки се от земята и изтупвайки дрехите си.

"Оправи ги." Потвърдих.

"Тогава защо Стайлс ме захвърли на пода?"

"Получих астматичен пристъп и твоето забавяне можеше да бъде фатално."

"Не съм виновен аз! Вие ми казахте да не отварям на никого..." Извика, скръствайки ръце пред гърдите си.

Знаех, че е прав и затова не продължих спора. Вместо това влязох в стаята си, затваряйки вратата и лягайки на леглото.

Този ден беше прекалено тежък... Исках просто да затворя очи и да проспя остатъка, защото определено нямах сили за повече събития. 

Сутринта се събудих рано и се възползвах от възможността да си взема дълъг душ без да се съобразявам с никого, тъй като Саманта още спеше.