Гледната точка на Ирен:
"Не!" Отвърна твърдо Саманта, забивайки нокти в дървената дъска на леглото.
"Какво искаш да кажеш?" Смръщих вежди объркано. "Нима смяташ, че планът не е добър?"
"Със сигурност не е добър..." Намеси се Мадисън, карайки ме да се извърна с лице към нея, хвърляйки и ядосан поглед. "Брилянтен е!" Добави след драматична пауза, усмихвайки се лукаво.
"Не!" Гласът на най-добрата ми приятелка отново прокънтя, разцепвайки нажежения въздух в стаята.
А на мен започна да ми писва от нейния негативизъм...
"Планът е ужасен... Ще ни донесе само проблеми и нещастия..." Държанието и бе като на малко нацупено дете.
Честно не разбирах какъв и е проблема... Знаеше, че няма да се откажа от отмъщението, а този план бе единствения начин да постигна целта си.
"Нещастие ми носи това, че баща ми живее съвсем спокойно в огромното си имение, разваляйки чужди животи без да му мигне окото... Планът няма как да влоши положението, само ще го подобри." Заявих твърдо, а след това извърнах поглед от нея, с което демонстрирах, че дискусията по този въпрос е приключена.
"Ако толкова не ти харесват намеренията ни, просто се откажи и недей да участваш." Предложи и Хари, пронизвайки я с ледено зелен поглед, сякаш я предизвикваше да му отвърне с нещо остроумно.
И тя направи точно това...
"Не ми казвай какво да правя, задник." Просъска през стиснати зъби като змия, оставяйки ме с впечатлението, че тези двамата никога няма да се помирят.
"Виж, Сам..." Въздъхнах, обръщайки се отново към нея. Ръката ми се протегна, улавяйки нежно нейната. "Знам, че не искаш никой от нас да пострада и че ни мислиш само доброто... Но ме разбери, моля те. Това е единственият ми шанс най-после да оправя живота си. Ако ти идва в повече, свободна си да си тръгнеш. Ще те разбера. Няма да се сърдя... Но ако решиш да останеш и да помогнеш, ще се наложи да се примириш с факта, че планът няма да се промени. Остава същия, колкото и да не ти е по вкуса."
"Ще остана..." Отвърна тихо и с треперещ глас. "За теб съм готова на всичко."
След тези думи усетих приятно затопляне в гърдите и устните ми се извиха в ентусиазирана усмивка.
YOU ARE READING
ABSOLUTE MESS
FanfictionИрен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.
