ABSOLUTE MESS

Chapter 38: Zayn...

Гледната точка на Ирен:

Когато мачът започна, а с него и нервните вълни, които преминаваха през тялото ми, карайки дланите ми да се потят, разбрах нещо... Хари бе напълно прав като ми забрани да присъствам на наказанието.

Мислех си, че постъпвам добре като се появих тук, за да го подкрепя, но гневът който видях в зелените му очи, когато ме съзря в тълпата обори правотата ми. Усетих как Саманта помръдна некомфортно в седалката си и можех да се досетя, че мислите, които се въртят в главата ѝ са подобни на моите.

Не биваше да сме тук...

Осъзнах го за втори път, когато Хари се превърна в истински звяр пред очите ми, размазвайки лицето на Никсън. Колкото и да си мислех, че бих се насладила на болката му, заради всичко, което ни причини, не беше така...

Просто не бях такъв човек и насилието определено не ми достави никакво удоволствие. Отмъщението, за което се борихме с всички сили не ни превръщаше в победители, а напротив принизяваше ни до нивото на противниците ни. И това накара стомахът ми да се преобърне.

Имах спешна нужда от въздух, иначе тялото ми заплашваше да колабира на този стол. Първият ред се оказа дяволски лоша идея, защото сега изображенията от размазаното лице на Никсън щяха да ме преследват до живот.

Изправих се със скоростта на светлината и дори на си направих труда да се обадя на Саманта преди да изхвърча през изхода на залата. Когато студеният вятър погали кожата ми, потушавайки топлите вълни, които тормозеха тялото ми, най-после си отдъхнах. В мига, в който затворих очи обаче картини от мелето преминаха като на екран през съзнанието ми. Разтърсих трескаво глава, опитвайки се да се осъзная. Но истината бе, че се чувствах ужасно.

Знаех, че Никсън заслужава всичко онова, което го сполетя, но въпреки това се чувствах виновна. Съвестта ми ме измъчваше безпощадно и започнах да се чудя дали някога ще забравя този ужас, който бях принудена да преживея.

Защо не успях да стоя далеч от проблемите, както ме съветваше майка ми? Защо отново се оказах в центъра на всичко злощастни събития...

Може би просто не ми бе писано да имам късмет. Помислих си, обръщайки се към входа. Трябваше да вляза вътре преди Саманта да е откачила заради липсата ми, или Хари да е полудял и да е преобърнал залата в опит да ме намери.