Гледната точка на Хари:
Ирен дълго време стоя на земята загледана в пространството. Ръцете и бяха стиснати в юмруци, а лицето и издаваше гневът, който кипеше във вените ѝ. Знаех, че всичките и негативни чувства са насочени само към един единствен човек... Даниел.
Нямах понятие какви да бъдат следващите ми действия... Бях излял цялото си сърце и душа пред нея и сега дори не знаех какво да и кажа. Как да я успокоя... Изобщо заслужаваше ли си да бъде успокоявана? Тя бе права да изпитва всичко това... Затова просто мълчаливо приседнах до нея на земята. Ръката ми колебливо се протегна, докосвайки нейната, но както ѝ подозирах тя бързо се отдръпна, прекъсвайки допира.
"Какво смяташ да правиш сега?" Прочистих неловко гърлото си, след което я погледнах.
"Ще си отмъстя." Заяви през стиснати зъби.
"Ирен...." Започнах предупредително, но преди да кажа каквото и да било тя ме прекъсна.
"Ако си мислиш да ме разубеждаваш или да ми казваш колко съм крехка, за да се справя с баща си, недей... Нямам нужда от това."
"А от какво имаш нужда?" Попитах, търсейки отново очите ѝ с поглед.
"От подкрепа..." Отвърна, поглеждайки засрамено в свитите си длани.
"Знай, че каквото и да предприемеш аз ще бъда до теб. Ще ти помогна да си отмъстиш, защото това отмъщение не е само твое, а и мое. Аз също преживях твърде много заради това копеле и не смятам да го оставя да се измъкне безнаказано."
"Наистина ли?" Попита учудено.
"Наистина ли какво?" Смръщих объркано вежди.
"Наистина ли ще бъдеш до мен? Наистина ли ще ми помогнеш?"
Кимнах утвърдително в отговор, а след това отново хванах ръката ѝ. Различното бе, че този път тя не се отдръпна, а и аз не мислех да и позволя да го направи.
"Разбира се!" Уверих я.
"Хари?" Попита изведнъж, поглеждайки ме.
"Да..."
"Стискаш ръката ми прекалено силно..." Тих кикот се изтръгна от устните ѝ. "Няма да те пусна, ако от това се боиш... Просто първият път не бях подготвена."
Въздъхнах облекчено, отпускайки леко хватката си. Ирен бе казала гласно точно това, което си мислех. Наистина се страхувах, че ще се отдръпне отново... Не я бях докосвал от толкова време, че сега не можех да повярвам, че е истина. Ами ако сънувах? Ако целият този ден не се бе случил, а всичко бе плот на въображението ми и всеки момент щях да се събудя в леглото си и да осъзная, че никога не съм ѝ признавал истината...
YOU ARE READING
ABSOLUTE MESS
FanfictionИрен Прескот е обикновено момиче, което живее спокойно в уютния си дом с двамата си родители. Докато не навършва осемнадесет години... Тогава всичко започва да се разпада.
