ABSOLUTE MESS

Chapter 8: You're an asshole...

Гледната точка на Ирен:

Притворих очи, очаквайки целувката с трепет в стомаха, но тя така и не се появи. Отворих ги объркано, премигвайки няколко пъти, само, за да видя самодоволната усмивка на Хари.
 

"Какво правиш?"  Попитах смутено, смръщвайки вежди.

"Бих желал да те попитам същото..." Отвърна той, заключвайки погледа си с моя.

Бузите ми започнаха да се изчервяват и вече не бях толкова уверена в себе си както преди няколко минути. "Но ти каза..." Започнах само, за да бъда грубо прекъсната от стъклена бутилка, която се разби в краката ми. Отскочих уплашено на страни, изпищявайки. Хари ме хвана за кръста, придърпвайки ме зад гърба си, а аз стиснах тениската му в юмрук така все едно щеше да ми осигури по-голяма безопасност. Погледът му се заби във виновника, който стоеше на няколко крачки от нас. Бе същото русо момиче от преди няколко седмици...

"Анджела..." Извика Хари през стиснати зъби, личеше си, че е бесен.  "Какво по дяволите правиш?"

"Отървавам те от боклука, който по случайност е попаднал в ръцете ти." Изкиска се тя. Личеше си, че изобщо не съжалява за постъпката си. Ама какви са тези хора? Можеше да ме уцели и да ме нарани.... Защо би искал да нараниш някого умишлено, някого когото дори не познаваш...

"Можеше да я нараниш..." Дланите му се стиснаха гневно в юмруци.

"О, я стига!" Извика изведнъж русата патка, а Хари стисна гневно челюстта си. Можех да видя как мускулите треперят под силата, с която притискаше зъбите си. "Много добре знам, че не ти пука за нея... На теб не ти пука за никого."

"Можеше да я нараниш Анджела, осъзнай се... А аз няма да допусна такова нещо в мое присъствие." 

"Я виж ти... Хари Стайлс се е загрижил за някого другиго освен за себе си... Браво!" Започна да пляска с ръце и да се смее фалшиво.

Цялата ситуация бе толкова неприятна... Повечето хора се бяха събрали в кръг около нас и наблюдаваха сцената.  Аз стоях отстрани и просто поемах думите, които се подхвърляха за мен без да кажа нищо. Чувствах се унизена и засрамена и исках просто да спрат...

"Не съм се загрижил за никого!" Изрева Хари и цялата къща утихна. Музиката спря и навсякъде започнаха да се чуваха приглушени шепоти и обсъждане между студентите. "Не ми пука за никого от вас... Разбрахте ли? Нито за теб..." Посочи някакво случайно момче в тълпата. "Нито за теб... А още по-малко за теб." Пръстът му се закова върху Анджела. Лицето и се изкриви от ярост и започна да се приближава към нас със скоростта на пума.