ABSOLUTE MESS

Chapter 37: No! Not again...

Седмица по-късно:

Гледната точка на Ирен:

Отворих вратата на общежитието си, влизайки вътре. В мига, в който се добрах до леглото моментално се хвърлих отгоре му, прегръщайки възглавницата. Умерена прозявка се изтръгна от устните ми, а очите ми започнаха да се притварят.

Лекциите днес бяха доста изморителни и безинтересни. Прекарах с огромно нежелание пет часа в университета и минутите, които ми отнеха да стигна до стаята изцедиха и последните ми капки енергия.

Точно бях започнала да се унасям, когато вратата на банята се отвори широко, удряйки се с трясък в стената. Подскочих изплашено, повдигайки глава от възглавницата. Очите ми сканираха объркано пространството преди да засека фигурата на Саманта. На лицето и се четеше съжаление.

"Какво ти става?" Извиках ядосано.

"Съжалявам..." Промърмори извинително. "Не знаех, че си се прибрала."

"И за това реши да ме изненадаш като разбиеш стената?" Попитах шеговито, борейки се с усмивката, която напираше да разтегне устните ми.

"Как бяха лекциите?" Повдигна вежда.

"Ужасни... Как бяха твоите?"

"Не знам." Присви пренебрежително рамене. "Така и не отидох."

Изгледах я неодобрително преди да поклатя глава. Напоследък Саманта доста често пропускаше лекции и това ме тревожеше. Когато я питах с какво уплътнява времето си и кое е по-интересно от образованието и, така и не ми отговори. Тайно обаче подозирах, че Луи е замесен в цялата ситуация. Него също не го виждах често.

"Хари звънял ли ти е?" Попита.

Чудесна тактика... Сменяне на темата и подхвърляне на топката в моето поле... Вероятно знаеше, че ще я смъмря и за това се опита да го избегне. Е, признавам че и се получи. Тъй като веднага след споменаването на името на Хари, мозъкът ми напълно се изпразни и забравих всичко.

"Не и след последния ни разговор..." Поклатих глава.

"Имаш предвид страстното целуване, което си спретнахте, преди да го помолиш да си върви под претекст, че и двамата се нуждаете от време без да сте постоянно залепени като сиамски близнаци."