ABSOLUTE MESS

Chapter 14: Harry! Let him go!

Гледната точка на Ирен:

"Мамка му Ирен! Къде се губиш цяла нощ?" Изкрещя притеснено Саманта, хвърляйки се на леглото ми.

Простенах уморено, покривайки главата си с възглавницата и опитвайки се да заглуша гласа ѝ.

Бях се прибрала ужасно късно и малкото сън, който успях да осигуря на организма си никак не ми помагаше... Настроението ми бе ужасно. Не исках нито да чувам, нито да виждам никого.

Снощи Хари не ме последва, след като напуснах офиса му. Не знам дали да съм облекчена или разочарована. В главата ми бе каша. Постоянно съзнанието ми прехвърляше момента с целувката и исках просто да стисна главата си с ръце и да започна да крещя, освобождавайки се от цялото това напрежение.

"Не се прави, че не ме чуваш..." Продължи досадния си монолог, опитвайки се да издърпа възглавницата от лицето ми.

Изпуфтях раздразнено, хвърляйки завивката на земята и изправяйки се рязко. Саманта започна да ме засипва с въпроси, но аз само извъртях очи, тръшвайки вратата на банята. Пуснах душа, за да я уведомя, че ще се къпя и да я накарам най-после да млъкне...

Не ме разбирайте погрешно... Обичам я, но наистина не ми е до нея в момента.

Стоях под душа близо час, оставяйки обърканите ми мисли напълно да превземат съзнанието ми.

Знаех, че не съм постъпила правилно и ме бе яд на себе си... Отидох в глупавия клуб, за да помогна на Кайл, но вместо това запълних времето си с натискане с доведения си брат... А най-лошото от всичко е, че същност ми хареса и дори и да исках не можех да се убедя в обратното.

Колкото и да се правех на невинна и праведна, очевидно е че не бях... Просто трябваше да спра да заблуждавам себе си и околните.

Боже... Ако майка ми разбере какви ги върша ще бъда толкова разочарована от жалкото подобие на дъщеря, в което съм се превърнала.

Не съм се чувала с нея от доста време. Причината е много проста... Майка ми притежава ужасно силна интуиция и веднага ще разбере, че нещо не е наред, следователно това ще я дари с множество безсънни нощи, а това е последното, което искам.

Точно увивах тялото си с хавлия, забърсвайки запотеното огледало с опакото на ръката си, когато на вратата се почука.