Chapter 4: Oh, no...

6.3K 343 10
                                    


Месец и половина по-късно:

Гледната точка на Ирен:

"Сигурна ли си, че не си забравила нещо?" Попита ме майка ми, вероятно за хиляден път.

"Да, мамо!" Простенах раздразнено. "Няма да отговарям повече на този въпрос, сериозна съм..."

"Ирен, не се сърди... Просто ще ми липсваш ужасно много и ме е страх да те пусна. Карам те да се връщаш и да оглеждаш стаята си, защото те обичам и искам да те задържа у дома колкото се може по-дълго."

Очите ми се наляха със сълзи и побързах да скрия лицето си, заравяйки го в косите ѝ и стискайки я в силна прегръдка. "И ти ще ми липсваш! И се мразя за това, че те оставям в това положение..."

Нямам и миг покой след онази вечер в къщата на баща ми. Не успях да сторя нищо, за да улесня положението на майка си, а сега трябваше да замина за Оксфорд и да се правя, че всичко е наред.

"Нека не започваме отново!" Предупреди ме сурово тя. "И без това още не ми е минало от онази вечер, в която избяга, за да отидеш и да се разправяш с него... Така и не ми каза какво точно се случи."

"Нищо! Няма значение... Единственото, което трябва да знаеш е, че усилията ми бяха напразни. Но ще намеря начин и ще...."

"Да не си посмяла да довършиш това изречение!" Прекъсна ме тя. "Ирен, отиваш в Оксфорд, за да учиш. Не искам нищо да те разсейва и определено не искам да мислиш за баща си. Забрави за апартамента, аз ще се справя сама. Не се меси повече в това."

Кимнах вяло с глава, но не бях съгласна с думите ѝ. Не смятах да се отказвам.

"Обещай ми!" Настоя сякаш прочела мислите ми.

"Мамо..."

"Не, Ирен! Обещай ми! Иначе няма да съм спокойна."

"Обещавам..." Въздъхнах победено, прегръщайки я още веднъж.

И така моментът да замина за огромния и безбожно скъп университет настъпи. Ръцете ми нервно се потяха от напрежение. Не знаех какво ме очаква там, а и мразех периода със преместването и запознанството с нови хора. Същност по природа не бях много общителна, даже изобщо... Никак не ме биваше в завързването на приятелства или провеждането на нормални разговори. Имах и сериозни проблеми с доверието, причинени от онзи мъж, което е разбираемо като се има предвид какъв боклук е.

ABSOLUTE MESSWhere stories live. Discover now